Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 179

Това до такава степен объркваше много от необучените таанци, че те сякаш не можеха да разберат всъщност на чия страна са. Ако по отношение на някакво нарушение имаше две версии, новият набор пазачи инстинктивно заставаше на страната на затворниците. Нали затворниците ги хранеха! Дори им даваха по малко и за семействата, не беше ли така?

Освен това дори полицията за промиване на мозъците на лейди Атаго не можеше да пресече слуховете, че войната скоро ще свърши, и то не с победа на таанците. Също като Четуинд, много от новите пазачи бяха решили да се подсигурят и да потърсят собствен изход.

Наистина нещо се носеше из въздуха, но Стен се надяваше, че не всичко ще стане на кайма, когато таанците попаднат в месомелачката. Точно затова се беше промъкнал обратно в Колдиез. Искаше да осигури на Вирунга нещо, на което да се опре.

Каза му, че Соренсен е „богомолец“ и боен компютър и в допълнение активиращата кодова дума на Соренсен. Така „Дрънкалник“ ставаше резервен компютър. Колкото до това, за което можеше да се използва Соренсен, Стен попита:

— Качваш ли се понякога на стените, за да слухтиш наоколо?

— Много… рядко. Трудно е… с моите… травми.

Вирунга стисна по-здраво бастуна си.

— Когато погледнеш към града, какво виждаш?

Вирунга се засмя.

— Напоследък… няколко големи… ями… в земята. Нашите бомбардировачи… се справиха… добре!

— Точно така — съгласи се Стен. — Но друго имам предвид. Като стар артилерист. Какво виждаш, като погледнеш града?

Огромните вежди на Вирунга се свъсиха и очите му почти се загубиха в тях. След това той отново се засмя, но този път смехът му приличаше на лай.

— Колдиез… е най-високата… точка. Ако… имах… моите… оръдия…

За кратко се унесе в мечти за падащи върху Хийт снаряди. Негови снаряди. След това внезапно се съсредоточи. Стен долови, че пред очите му проблясват координати. Имаше толкова много възможни цели. Вирунга се размърда на стола — припомняше си складираните оръжия, скрити в катакомбите.

— Мога… да взема… оръдията. Те са… много… остарели. Но… мога… да ги… поправя.

Престана да планира и се втренчи в Стен. В последвалия въпрос нямаше „ако“, „как“ или „но“.

— Кога? Само… кажи… кога?

Стен се надигна и пристъпи към н’раняеца. Стисна огромната мощна буца от покрити с козина мускули и кокали, която Вирунга наричаше рамо, и каза:

— Ще ти дам сигнал. Но се подгответе.

Вирунга кимна едва-едва. Но Стен беше сигурен, че отново се вижда като капитан на батарея и вече изтегля оръдията на стрелкова позиция.

51.

Стен се измъкна от Колдиез много преди зазоряване. Съгласно плана се скри в чакъла край древния манастир и изчака редиците сънени работници, които всеки ден вървяха под строй към фабриките. Пропусна първите две групи.