Читать «Заклинателка» онлайн - страница 92

„Някъде насаме.“ Докато джипът подскачаше по неравния път, надеждата продължаваше да искри в душата на Теа. Ерик караше, а тя беше на задната седалка, поради което не можеха да си говорят. Леля Урсула седеше отпред до Ерик.

„Баба се бори за мен — мислеше си Теа. — Също и Арадия, а може би дори и майка Кибела. Те не искат да умра. И като че ли не искат да умре и Ерик“.

Но реалността продължаваше да попарва надеждата.

Какво можеха да сторят те? При никакви обстоятелства нямаше да разрешат връзката между човек и вещица. Нито пък можеха да допуснат в Нощния свят да избухне междуособна война, било то и залогът да е животът на Теа.

Нямаше никакво решение.

Малкият керван от коли отби в уличката зад магазина на баба й.

Скоро Теа отново стоеше в работилницата в средата на кръга от столове. Креон и Белфана ги очакваха. Както и Блейс и Дани, които седяха до тях.

— Добре ли си? — Дани понечи да се изправи, но след това замълча. Големите й кадифени очи бяха вторачени в Ерик. Човек в Кръга!

— Върнахме Сюзан обратно — отвърна тя простичко. И отново хвана ръката на Ерик.

Вътрешният кръг се нареди около тях — вещица и човек, стоящи в центъра.

— Имаме сложна ситуация — поде баба й и обясни как стоят нещата, въпреки че повечето от присъстващите вече бяха наясно с проблема. Тя говореше бавно, вглеждайки се в лицата на членовете на Кръга.

Постепенно Теа се ориентира какво се случва. Баба й се опитваше да спечели всеки един от тях на своя страна, внушавайки им, че има подкрепата на майката и девицата на Кръга.

— В резултат на това пред нас стоят тези двамата — каза тя накрая. — И ние трябва да решим какво да правим с тях. Това решение трябва да бъде взето от Вътрешния кръг, на дъщерите и синовете на Елвиза. А не от Съвета на Нощния свят. — Тук тя погледна към Стария Боб.

Той прокара ръка през посивялата си рошава коса и промърмори:

— Съветът може да има друго виждане по въпроса. — Но въпреки това на лицето му играеше усмивка.

— Имало е времена, когато вещиците и хората са живели в повече сговор, отколкото днес — каза баба й. — Уверена съм, че всеки, който познава достатъчно добре родословното си дърво, има примери за това.

Ерик погледна към Теа, която поклати глава и завъртя очи към Блейс.

— Тя иска да каже — вметна майка Кибела, — че някога, много отдавна сме можели да си избираме съпрузи сред човешките същества. Това все пак е било някакво решение на проблема, че мъжете магьосници винаги са били малобройни. Тогава е съществувал и трети кръг, така нареченият Кръг на Зората, в който човешки същества са били посвещавани в магическото изкуство.

— Докато хората не започнали да ни изгарят на клада — каза Белфана, чието луничаво лице беше помръкнало под тъмночервените й къдрици.

— Е, този специално едва ли ще изгори някого — отбеляза злъчно леля Урсула. И в този момент Теа искрено я обикна.

— Никой не се съмнява в това, че законите не трябва да бъдат променяни — каза майка Кибела, сплитайки пълните си пръсти пред гърдите. — Не можем да върнем онези дни и всички знаем опасността, която човешките същества представляват за нас. Въпросът е има ли някакъв начин да направим изключение в този случай?