Читать «Заклинателка» онлайн - страница 91

— Моля те, пусни го, бабо — прошепна Теа. И когато баба й остана безмълвна, продължи: — Моля те… никога повече няма да го видя и той няма да каже никому нищо. Единствената му вина е, че ми помогна и че се опита да спаси нечий живот. Моля ви, не го наказвайте за моите грешки. — Очите й се напълниха с топли сълзи, които потекоха по страните й.

— Той се е опитал да се придържа към закона — каза Арадия. — Или поне така мисля.

Теа не беше сигурна, че е чула правилно и, изглежда баба й беше в същото положение.

— Как така? — попита Теа.

— Известно е, че Елвиза е забранила на вещиците да убиват хора, нали така? — поде Арадия със спокойно изражение на лицето. — Но този дух беше вещица, която вече бе убила човек и възнамеряваше да убива отново. Е добре, това момче помогна тя да бъде върната обратно, съдейства на Теа да развали забранената магия и по този начин предотврати повторното нарушаване на закона.

— Добра защитна реч — промърмори Рийс, но Теа не можа да разбере дали той е съгласен с Арадия или не.

Баба й пристъпи напред, без да изпуска Ерик от поглед.

— И какво точно направи ти, за да помогнеш, младежо?

— Не знам дали съм помогнал — отвърна Ерик с характерната си искреност. — Основно се опитвах да попреча на онова нещо да ме убие.

— Кога запали огъня? — попита тихо Теа, все още стискайки ръката му.

Ерик я погледна и на устните му трепна лека усмивка.

— В девет часа — отвърна той.

— В мое отсъствие — каза Теа, този път малко по-високо. — Макар да си знаел, че Сюзан ще се появи и че ще се опита да те убие. И въпреки че не притежаваш никакви магически сили, с които да се бориш с нея. Защо го направи тогава?

— Знаеш защо. Ако не го бях направил, тя щеше да отиде на партито.

— И да убие още хора — каза Теа и погледна към баба си.

Възрастната жена се взираше в Ерик със старите си проницателни очи.

— Значи си спасил нечий живот.

— Не знам — отвърна Ерик, отново вбесяващо искрен. — Но не исках да рискувам това да се случи.

— Той спаси и моят живот — каза Теа. — Сюзан се опита да ме убие. И аз никога нямаше да успея да направя заклинанието и да я върна обратно, ако той не беше отвлякъл вниманието й.

— Това е много мило, но не съм сигурен, че е достатъчно — каза Стария Боб, прокарвайки пръсти по брадичката си. На обветреното му лице се четеше насмешка. — Никъде не е казано, че придържането към един закон оправдава нарушаването на друг. Особено пък, когато става дума за закон на Нощния свят. Можем да си навлечем големи неприятности, ако си правим шега с това.

Баба и майка Кибела се спогледаха. Баба се обърна към Стария Боб.

— Аз ти сменях пелените — тросна се тя. — Така че не ми тълкувай законите на Нощния свят. Няма да позволя на шайка кръвожадни вампири да ми казват какво да правя. — Старицата на Кръга обиколи останалите с поглед. — Трябва да обсъдим това някъде насаме. Да се върнем у дома.