Читать «Сабриел» онлайн - страница 20

Тонът му подсказваше, че с патрулите са се случвали още по-неприятни неща, но Сабриел не го попита какви. На масата се простираше малка част от Старото кралство и тя за пореден път бе обзета от вълнение.

— Обикновено вървим по стария северен път — каза Хорис, проследявайки го с една ръка, а загрубелите му от меча пръсти дращеха картата, както майсторът занаятчия деликатно борави с шкурката. — След това патрулите се отделят, или на югоизток, или на югозапад, докато стигнат до Стената. После я следват до портала.

— Какво означава този символ? — попита Сабриел, сочейки боядисано в черно квадратче на върха на един от отдалечените хълмове.

— Това е Камък на Хартата — отвърна полковникът. — Или само част от него. Преди около месец беше разполовен, сякаш бе ударен от гръм. Патрулите започнаха да го наричат Разполовения хребет и се стараят да го избягват, ако е възможно. Истинското му име е Бархедрин Хил и навремето върху камъка била изписана Хартата на едноименното село. Във всеки случай, било е преди да дойда тук. Ако селото продължава да съществува, трябва да се намира още по на север, извън обхвата на нашите патрули. Никога не сме получавали сведения някои негови обитатели да са се придвижвали на юг към Разполовения хребет. Всъщност получаваме съвсем малко сведения за съществуването на хора. В гарнизонния дневник бяха отразени значителни връзки с хора от Старото кралство — фермери, търговци, пътешественици и други — но срещите с тях стават все по-редки през последните сто години и много редки през изминалите двайсет. Сега патрулите имат късмет, ако видят дори двама-трима души годишно. Става въпрос за истински хора, а не за някакви същества или творения на Свободната магия, или пък мъртви. Такива виждаме твърде често.

— Не разбирам — промърмори Сабриел. — Татко често говореше за села и градове… дори за големи градове в Старото кралство. Помня някои от тях от детските си години… е, донякъде си ги спомням… струва ми се.

— По-навътре в Старото кралство със сигурност има — отвърна полковникът. — В архивите се споменават доста имена на малки и големи градове. Знаем, че тамошните хора наричат зоната около Стената „Граничната област“. И не го казват с особена любов.

Сабриел не отговори, привела глава по-близо до картата, потънала в мисли за пътуването, което й предстоеше. Разполовеният хребет можеше да се окаже добра дестинация. Намираше се на не повече от осем мили разстояние, така че тя би могла да отиде със ски дотам, преди да се стъмни, ако тръгнеше съвсем бързо и ако не валеше прекалено силно от другата срана на Стената. Счупеният Камък на Хартата не беше добра поличба, но там щеше да има някаква магия и щеше да бъде по-лесно да следва пътя към смъртта. Камъните на Хартата често биваха издигани на места, където имаше прилив на Свободна магия и кръстопътите на потоците от Свободна магия често бяха естествени врати към царството на смъртта. Сабриел усети как по гърба й пробягва тръпка при мисълта за онова, което би могло да използва тази врата и треперенето премина през пръстите й към картата.