Читать «Сабриел» онлайн - страница 156

— Значи искате просто да оставим това… същество и цяла орда мъртви да влязат в Анселстиер?

— Не съвсем — отвърна Сабриел. — Бих искала да се бия с него във време и място, избрани от нас. Ако ми предоставите всички местни войници, които носят знака на Хартата и владеят малко Магия на Хартата, може би ще имаме достатъчно време, за да унищожим тялото на Керигор. Освен това, ще бъдем почти на тридесет и пет мили от Стената. Силата на Керигор може да отслабне съвсем малко, но много от слугите му ще бъдат по-слаби. Навярно толкова слаби, че ако унищожим или повредим физическите им тела, това ще бъде достатъчно да ги изпратим обратно в смъртта.

— А останалата част от гарнизона? Просто ще стоим настрана и ще оставим Керигор и армията му да прекосят Границата?

— Вероятно няма да имате избор.

— Разбирам — прошепна Хорис. Стана и закрачи напред-назад, шест крачки, колкото позволяваше землянката. — За щастие, или може би за жалост — в момента изпълнявам длъжността главнокомандващ офицер за цялата гранична зона. Генерал Ашенбер се завърна на юг, заради… ъъъъ… лошото си здраве. Това е само временно — от Щаба на армията не желаят да поверяват всякакви ръководни длъжности на онези от нас, които носят знака на Хартата. Така че решението е мое…

Той спря да крачи и погледна Сабриел и Тъчстоун — ала очите му сякаш виждаха нещо далече зад тях и ръждивата вълниста ламарина, покрила стените на землянката. Накрая, той каза:

— Много добре. Ще ви дам дванайсет Мага на Хартата — половината от целия боен състав на разузнаването, но ще добавя и малко от обикновените войски. Отряд, който да ви ескортира до… как беше? Доки пойнт. Но не мога да обещая, че няма да се сражаваме на Границата.

— Имаме нужда и от вас, полковник — каза Сабриел в тишината, последвала решението му. — Вие сте най-силният Маг на Хартата в този гарнизон.

— Невъзможно! — възкликна енергично Хорис. — Аз съм командир на Границата. Моите задължения са тук.

— И бездруго няма да можете да обясните нищо от предстоящото довечера — каза Сабриел. — Нито на някой генерал на юг, нито на някой, който никога не е прекосявал Стената.

— Ще… ще си помисля, докато хапвате — заяви Хорис, когато тракането на подноса и чиниите тактично оповести появата на един войник от стола на стълбите. — Влез!

Войникът влезе, а над сребърните блюда се вдигаше пара. Когато остави подноса, Хорис отиде до него и изрева:

— Пратеник! Искам да извикате адютанта, майор Тиндал и старшината на рота „А“, лейтенант Еър от разузнаването, старшината на полка и интенданта. В Оперативната стая, след десет минути. О… повикай и транспортния офицер. И предупреди свързочниците да бъдат в готовност за кодиране.

Глава двадесет и шеста

След като изпиха чая, всичко се разви много бързо. Може би прекалено бързо за изтощените Сабриел и Тъчстоун. Съдейки по шумовете отвън, във всички посоки се движеха войници, докато те ядяха закъснелия си обяд. После, още преди храната им да се слегне, Хорис се върна и им каза да се размърдат.

Сякаш участваше в училищна пиеса, помисли си Сабриел, когато излезе с препъване от свързочния окоп и продължи към парадния плац. Около нея се случваха ужасно много неща, но тя не се чувстваше част от всички тях. Усети, че Тъчстоун леко докосва ръката й и му се усмихна окуражително — за него сигурно беше още по-тежко.