Читать «Коледни сълзи» онлайн - страница 2

Никога досега обаче не бях срещал аркейнски Тъмен очи в очи. Ето че сега ми се удаваше прекрасна възможност да си поговоря с един от тях. След кратък размисъл реших да поседна до него, да изпием по халба ейл и (ако беше в добро настроение, разбира се) да си поговорим като колеги.

Още докато разкопчавах плаща си и оставях шапката си на стола до него обаче ми стана ясно, че думите „добро настроение“ и този приятел тази вечер явно си бяха обявили война. Младежът (понеже очевидно нямаше и 3000 години) беше сключил вежди, очите му бяха кръвясали и като че ли готови всеки миг да се напълнят със сълзи, а челюстите му бяха здраво стиснати, сякаш за да не изтърват някоя шестстепенна оркска псувня. Пред него бяха наредени поне една дузина — ако не и повече — еднолитрови халби, от които само една беше пълна. Останалите бяха пресушени до дъно и даже и най-големият пияница не би могъл да изцеди и една капка от тях. Приятелчето явно беше на дъното на депресията си и продължаваше да копае, за да стигне дори още по-надолу. Нищо обаче — реших да рискувам, понеже ужасно не ми се пиеше сам. А плюс това от два месеца не бях утешавал никого и душата ми на доморасъл психоаналитик започваше да страда… Шегувам се, разбира се, но ако знаете колко пъти понякога е досадно да бършеш сълзите и сополите на подобни разкиснати елементи, без да има кои да изслуша теб… От време на време наистина се запитвах дали не съм объркал призванието си и дали не трябваше вместо да подавам документи в Магическата Школа, да се опитам да следвам психоанализа.

— Прощавайте, свободно ли е до вас? — обърнах се към младежа, който точно взимаше от масата поредната си халба. Без въобще да ме удостои с поглед, той заби физиономия в ейла и измърмори неприветливо:

— Кръчмата е празна. Иди си намери място другаде, ако обичаш! — И остави халбата с трясък на масата.

— Извинявай… колега — нарочно наблегнах на тази дума — виждам, че ти е криво, но вместо да се нахвърляш с лека ръка върху хората, които биха могли да ти помогнат, защо поне не им позволиш да седнат при теб и да изпиете по бира заедно?

Още при споменаването на думата „колега“ младежът бе надигнал глава и ме бе изгледал с интерес, който обаче твърде бързо помръкна. Дори и пръстенът с изрязана от цял аметист пентаграма — отличителният белег на Тъмните, преминали през Черния Факултет на Магическата Школа — не успя да привлече както трябва вниманието му. Когато приключих с монолога си, той с усилие отлепи устните си и проговори с нежелание:

— Ами не искам просто… Това не ти ли стига?

— Няма проблеми, младежо. — Противно на думите си обаче най-безцеремонно се настаних при него и креснах на Арчи да си размърда задника и да ми донесе бира, ако не иска да го превърна в репичка. Когато ейлът ми пристигна, леко повдигнах халбата си по посока на младежа и казах вместо наздравица: