Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 161

С тези думи Джемима изхвърча ядосано от стаята. Гледам след нея с чувство на неудобство и притеснение.

— Това момиче е пълен психопат — подхвърля Лиси и се настанява на един стол. — Защо ли изобщо я приехме да живее с нас? — свива рамене тя и отпива замислено от чая си. — А, сетих се защо! Баща й ни плати предварително наема за цяла година! — Лиси забелязва израза на лицето ми и пита разтревожено: — Добре ли си?

— Нали не мислиш, че наистина ще направи нещо на Джак? — поглеждам я ужасено.

— Не, разбира се — възкликва Лиси успокоително. — Сигурно ще се види с някой от нейните баровци и ще забрави за цялата тази работа.

— Не че това ми пука! — тръсвам глава аз. — Изобщо не ми пука за Джак Харпър!

Лиси ми се усмихва съчувствено.

На хората в службата вече им е омръзнало да се занимават с мен, така че денят ми минава относително спокойно. По едно време Пол излиза от офиса си с дипломатическо куфарче и списание в ръка.

— Готова ли си да тръгваме за съвещанието? — подхвърля той на Артемис и без да дочака отговор, се обръща навъсено към Ник. — Преди да изляза, Ник, би ли ми казал, по дяволите, откъде накъде ти хрумна да пускаш реклама с купон за шоколадовите блокчета на „Пантера“ в… „Месечник за боулинг“? — пита той, като поглежда корицата на списанието в ръката си. — Предполагам, че си ти, защото блокчетата са твой продукт, нали?

Сърцето ми прескача уплашено. Вдигам глава. Мамка му! Два пъти мамка му! Не мислех, че Пол изобщо ще забележи.

Ник ми хвърля мръснишки поглед и прави агонизираща физиономия.

— Ами, Пол… — започва да мънка той с мазен глас, — …да, по принцип блокчетата са мой продукт. Но стана така, че…

О, Господи! Не, не мога да позволя той да си го отнесе заради мен, нали така?

— Пол — обаждам се с разтреперан глас, като лекичко вдигам ръка като хлапе в детски дом. — Всъщност, това беше…

— Защото трябва да призная — ухилва се Пол на Ник, — че идеята ти е била гениална! Току-що получих данните от продажбите. Направо са фантастични, особено като се има предвид, че се готвехме да изтеглим продукта от производство!

Зяпвам го удивено. Рекламата е била ефективна? Моята реклама с купона е била ефективна?

— Така ли? — възкликва Ник изненадано, но в следващия миг се прави, че е очаквал подобни резултати. — Искам да кажа… чудесно!

— Какво, по дяволите, те подтикна да рекламираш продукт за тийнейджъри в списание с възрастна читателска публика, да не кажа направо старци?

— Ами… — започва Ник, като подръпва маншетите си и старателно отбягва да гледа в моята посока, — това донякъде си беше чист хазарт. Но определено имах чувството, че е време да… по-летим на воля… да поекспериментираме в една нова демографска среда…

Чакай, чакай малко! Какво казва той?

— Е, резултатите са повече от добри — Пол поглежда одобрително Ник. — А най-интересното е, че съвпадат със заключенията от едно скандинавско маркетингово проучване, които току-що получихме. Мини при мен, като се върна, да поговорим по въпроса…

— Да, разбира се! — отговаря Ник с доволна усмивка.

Не! Как може да постъпва така с мен! Ама че задник!