Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 160

— Какво? — питам подозрително.

— Липосукция на ханша! — обявява Джемима самодоволно. — Приятелят му е дошъл да му съобщи, че в претоварения график на пластичния им хирург изведнъж се е появило прозорче и Джак веднага е хукнал, защото такива фантастични възможности изобщо не са за изпускане…

Господи, от коя ли планета пада Джемима?!?

— Джак никога не би си правил липосукция! — отговарям възмутено. — Нито опъване на лицето.

— Ти пък откъде знаеш? — отвръща Джемима. — Да не би да си сравнявала негови снимки „преди“ и „сега“, за да забележиш очебийната разлика?

— Страхотно! — врътва очи Лиси. — Хубаво, а другите ти теории какви са?

— Момент така да видя… — Джемима отгръща бележника си на следващата страница. — Аха. Тази е доста добра. Той е в мафията! — заявява тя и прави кратка пауза за повече драматизъм. — Застрелват баща му и той прави планове как да убие главите на всички други мафиотски фамилии.

— Джемима, разказваш ни „Кръстника“! — отбелязва Лиси с досада.

— О, така ли? — възкликва Джемима, леко озадачена. — Затова значи тази теория ми се струваше леко позната, докато я измислях — заявява тя и я задрасква от листа в бележника си. Отгръща на нова страница. — А, ето и следващата. Той има брат, страдащ от аутизъм…

— „Рейнмен“ — прекъсва я Лиси.

— По дяволите — прави физиономия Джемима и започва един по един да задрасква листовете от бележника си. — В такъв случай и тази не става… и тази също… — По едно време вдига глава и заявява: — Но имам още една теория. Има друга жена!

Поглеждам я стреснато. Друга жена ли? Това и през ум не ми беше минавало.

— Всъщност, това е и моята трета теория — казва Лиси с извинителен тон.

— И двете мислите, че има друга жена, така ли? — местя шокиран поглед от едната към другата. — Но… защо?

Изведнъж отново се усещам малка. И глупава. Дали пък не съм била по-наивна, отколкото съм си мислила. Доплаква ми се. И в същия миг се сещам за твърдото си решение.

— Прекрасно! — заявявам с гордо вдигната глава. — Изобщо не ми пука какво прави. Това си е негова, съвършено лична работа!

— Не само негова, но и твоя, щом ще му отмъщаваш… — отбелязва Джемима.

— Не искам да му отмъщавам, ясно ли е? Отмъщението е нездравословно! — възкликвам разпалено.

— Ема, независимо какво искаш или не искаш, ти си ми приятелка и аз нямам намерение да седя и да гледам безучастно как някакъв си мъж те тъпче и те прави на маймуна — извиква Джемима, а в очите й проблясват налудничави пламъчета. — Той трябва да си плати! Трябва да бъде наказан!

— Джемима! Моля те! — поглеждам я стреснато. — Не искам да правиш нищо по въпроса! Обещай ми!

— Добре де, обещавам! — казва Джемима неохотно.

— Заключила е пръстите си зад гърба — подхвърля Лиси.

— Какво! — хвърлям възмутен и невярващ поглед към Джемима. — Обещай ми както трябва! Закълни ми се в нещо, което наистина обичаш, че няма да отмъщаваш на Джак вместо мен.

— О, добре! — намусва се Джемима. — Ти печелиш. Заклевам се в чантичката си от „Миу Миу“, тази от кожата на пони, че няма да предприемам нищо. Но правиш огромна грешка, да знаеш.