Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 134

— Е, разбира се, аз на няколко пъти разговарях надълго и нашироко с Джак Харпър по този и много други въпроси — чувам да казва Артемис на някого по телефона. — Именно. И той също смята — точно като мен самата, — че фокусът на тази концепция действително трябва да бъде пренасочен.

Дрън-дрън! Изобщо не е разговаряла надълго и нашироко с Джак Харпър. Нито веднъж. Почти се изкушавам да му пратя веднага един имейл, за да го информирам колко нагло споменава всуе неговото име.

Само че би било твърде дребнаво, нали?

Пък и не само Артемис го прави. Буквално всички с повод и без повод подхвърлят: „Дълго говорих с Джак Харпър за еди какво си“, „Двамата с Джак Харпър смятаме, че…“, „Джак Харпър ме подкрепя изцяло за…“ и други подобни измишльотини. Сега, когато го няма, за да ги опровергае, всички изведнъж започнаха да се правят на негови най-задушевни приятели.

Всички, освен мен. Аз си кротувам и се пазя изобщо да не произнасям името му.

Отчасти, защото знам, че ако го произнеса, веднага ще се изчервя като домат, ще се ухиля до уши или нещо подобно. И отчасти, защото имам ужасното предчувствие, че веднъж започна ли да говоря за Джак, после въобще няма да мога да спра. Но най-вече, защото никой не повдига темата „Джак Харпър“ пред мен. Така де, какво бих могла да кажа аз по нея? Ами да, аз съм последната дупка на кавала тук, една мижава асистентка и нищо повече.

— Ей — провиква се Ник с телефонната слушалка в ръка. — Джак Харпър ще говори по телевизията!

— Какво? Кога? — разнасят се възгласи от всички страни.

Вдигам изненадано глава. Джак ще говори по телевизията ли?

Как така не ми е споменал нито дума за това?

— Да не би някой телевизионен екип да се изтресе тук? — суетно започва да оправя косата си Артемис.

— Не знам — свива рамене Ник.

— Я чуйте всички — надига глас Пол, който точно в този момент се появява от офиса си. — Джак Харпър е дал интервю за телевизионната програма „Бизнес наблюдател“. В голямата заседателна зала сме сложили широкоекранен телевизор. Всеки, който желае, може да отиде и да гледа интервюто там. Един от вас обаче трябва да остане, за да вдига телефоните — заявява Пол и погледът му се спира върху мен. — Ема, ти оставаш тук.

— Какво? — питам неразбиращо.

— Ти оставаш тук да вдигаш телефоните — натъртва Пол. — Ясно ли е?

— Не. Искам да кажа… И аз също искам да гледам интервюто! — възкликвам настоятелно. — Не може ли някой друг да остане? Артемис, не можеш ли ти да останеш?

— Изключено! — само дето не кресва Артемис. — Не бъди такъв егоист, Ема. Пък и на теб изобщо няма да ти бъде интересно.

— Ще ми бъде интересно!

— Не, няма! — презрително врътва очи Артемис.

— Ще ми бъде! — виквам отчаяно. — Той е…той е и мой шеф също!

— Да бе, вярно — съгласява се саркастично Артемис. — С една малка разлика. Ти едва ли си разменила и две думи с Джак Харпьр.

— Напротив! Много повече съм разменила дори! — изтърсвам, преди да успея да се възпра. — Веднъж например присъствах на заседание, на което беше и той…