Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 133
Софи Кинсела
— Добре де, и къде е сега този твой Джак? — пита Лиси и сипва кафе в чайника.
— Налага му се да замине за известно време. Да обсъди някакъв нов проект с творческия си екип.
— Какво по-точно?
— Ами не знам. Не ми каза. Ще работят много усилено и вероятно няма да има възможност да ми се обажда по телефона. Но ще ми праща имейли всеки ден! — добавям щастливо. — И знаеш ли, Лиси, благодарение на Джак разбрах смисъла на нещата. Толкова е просто да бъдем щастливи! Достатъчно е хората да са откровени един с друг. И да си споделят всичко! Мъжете и жените да си споделят, семействата да си споделят, политическите лидери да си споделят!
— Хм. — Лиси ме гледа мълчаливо няколко мига. — Ема, Джак всъщност каза ли ти къде е трябвало да замине толкова спешно посред нощите, когато излязохте онази вечер?
— Не — отговарям, изненадана от въпроса й. — Нещо във връзка с бизнеса му, предполагам.
— А каза ли ти за какво са били всички онези телефонни разговори по време на първата ви среща?
— Ами… не.
— Разказал ли ти е нещо повече за себе си, за живота си, освен най-минималните сведения?
— Достатъчно ми е разказал — сопвам й се аз. — Лиси, какъв ти е проблемът?
— Никакъв — отвръща Лиси мило. — Просто се чудех… дали споделянето не го правиш само ти?
— Какво?
— Дали и той споделя с теб всичко? — Лиси залива кафето с вряща вода. — Или само ти споделяш всичко с него?
— И двамата си споделяме всичко един с друг — отговарям, извила поглед встрани.
Точно така! Абсолютно вярно! Джак ми е споделил страшно много неща! Каза ми, че…
Каза ми всичко за…
Добре де, както и да е. Вероятно просто не е бил в настроение за споделяне. Какво пък толкова?!
— Пий си кафето — подава ми Лиси пълната чаша.
— Благодаря — казвам намусено.
Лиси въздъхва.
— Виж, Ема, не си мисли, че искам да… Той наистина изглежда много мил…
— Такъв е! Честно, Лиси, той е невероятен. Толкова е романтичен. Знаеш ли какво ми каза тази сутрин? Каза, че бил тотално запленен от мен в мига, когато съм го заговорила в самолета!
— Наистина ли? — поглежда ме Лиси. — Така ли ти каза? Права си, много е романтично.
— Ами да! — засиявам насреща й. — Лиси, Джак е… върхът!
XIX
През следващите две седмици абсолютно нищо не е в състояние да помрачи щастието ми. Абсолютно нищо. Имам чувството, че плувам в облаците. В офиса по цял ден си седя и се усмихвам на компютъра си. Саркастичните подмятания на Пол отскачат от мен като сапунени мехурчета. И изобщо не ми пука, че Артемис ме представя като своя лична секретарка на хората от някаква рекламна агенция, дошли на посещение при нас. Да приказват каквото си искат. Все ми е едно. Защото те не знаят, че когато се усмихвам влюбено на компютъра си, то е заради поредния шеговит и нежен имейл от Джак. Не знаят, че човекът, на когото служат всички те, е влюбен в мен! В мен!! В Ема Коригьн. Най-нисшестоящата служителка в отдела по маркетинг на неговата компания.