Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 132
Софи Кинсела
— Извинявайте! — изломотвам. — О, Боже, извинявайте!
— Ема, чакай! — виква след мен Лиси, но аз влетявам в моята стая, затръшвам вратата и се хвърлям на леглото.
Сърцето ми бие до пръсване. Имам чувството, че ще повърна. Никога, през целия си живот, не съм изживявала по-голям шок. Изобщо не трябваше да отварям вратата. Ама изобщо!
Значи не ме е лъгала. Наистина са правели секс! Но що за разкривена и откачена поза. По дяволите! Не съм и предполагала. Дори не съм допускала, че…
Някаква ръка се отпуска на рамото ми и надавам нов писък.
— Ема, успокой се! Аз съм! — казва Лиси. — Жан-Пол си тръгна.
Абсурд да вдигна глава и да я погледна в очите. Няма начин.
— Лиси, извинявай — мънкам, забила поглед в пода. — Страшно съжалявам! Аз без да искам… изобщо не трябваше да… твоят сексуален живот си е твоя лична работа.
— Ема, не правехме секс, глупчо!
— Правехте! Видях ви! Бяхте съблечени.
— Нищо подобно. Облечени бяхме. Ема, погледни ме!
— Не! — извиквам панически. — Не искам да те гледам!
— Погледни ме, за Бога!
Предпазливо вдигам очи от пода и ги насочвам към изправената пред мен Лиси.
О! О… ясно. Облечена е в някакво трико с телесен цвят.
— И какво правехте, щом казваш, че не сте правили секс? — почти обвинително я питам аз. — И защо си облечена така?
— Танцувахме — отговаря Лиси, пламнала от смущение.
— Какво? — зяпвам я сащисано.
— Танцувахме. Това правехме.
— Танцували сте? Но… защо сте танцували?
Пълна безсмислица! Лиси и някакъв французин на име Жан-Пол танцуват в нейната стая? Имам чувството, че изведнъж съм попаднала насред абсолютно откачен сън.
— Присъединих се към една група — пояснява Лиси след миг мълчание.
— О, Господи! Някакъв култ…
— Не, не е култ. Това е… това е… — Лиси прехапва смутено устни. — Ами… група адвокати, които са си сформирали балетен състав.
Балетен състав?
На секундата в главата ми изниква представата как внушителни адвокати и съдии, с перуки и папки дела в ръце, но облечени в балетни роклички, се носят насам-натам под звуците на „Лебедово езеро“. Гледката е толкова комична, че не издържам и се разсмивам.
— Ето, видя ли! — възкликва Лиси. — Затова го пазех в тайна! Знаех си, че ще ми се смееш!
— Ох, извинявай, Лиси! — заливам се от смях аз. — Извинявай, ама само като си представя…
— Изобщо не е смешно! — възкликва възмутено Лиси. — Просто група хора със сериозни професии искат да изразят съкровената си същност чрез танц.
— Да де, но не знаех, че умееш да танцуваш.
— Изобщо не умея — веднага отрича Лиси. — Страшно съм скована. Но е забавно. Искаш ли кафе?
На влизане в кухнята Лиси ме поглежда с приповдигнати вежди и подхвърля:
— Доста нагло от твоя страна да ме обвиняваш мен, че правя секс. Ти къде беше цяла нощ, а?
— С Джак — признавам с мечтателна усмивка. — Правихме секс. Цяла нощ.
— Знаех си!
— О, Лиси! Луда съм от любов към него!
— Любов ли? — натъртва Лиси и включва чайника. — Ема, сигурна ли си, че става дума за любов? Та ти го познаваш само от няколко дни!
— Това няма абсолютно никакво значение! Ние сме създадени един за друг. С него няма нужда да се преструвам на такава, каквато не съм… И сексът е… върхът!… В него откривам всичко, което ми е липсвало в Конър. Всичко! И той наистина се интересува от мен. Непрекъснато ми задава разни въпроси и действително слуша и помни какво му отговарям. Двамата си казваме всичко един на друг.