Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 36

Търл разтегна челюсти в усмивка. Е, в края на краищата нещата си идваха на мястото.

Включи двигателя, обърна танка на място и се насочи обратно към лагера.

ВТОРА ГЛАВА

1

Търл действуваше много експедитивно, подтикван от грандиозните планове, които се раждаха в масивния му череп.

Някога чинкосите имали нещо като зоологическа градина край лагера и клетките все още стояха, въпреки че бяха минали много години, откакто тяхната древна раса бе унищожена.

Той си беше харесал една, която щеше да му свърши работа. Имаше пръстен под, циментов басейн и цялата беше оградена с тежка мрежа и решетки. Някога в нея били затворени мечки, които чинкосите уж изучавали. След известно време мечките, разбира се, умрели, но нито една не успяла да избяга.

Търл хвърли новото животно в клетката. То все още беше в полусъзнание, вероятно се възстановяваше от въздействието на дихателния газ. Откъсна очи от него и се огледа наоколо. Всичко беше наред, беше взел нужните предпазни мерки.

Вратата на клетката се заключваше. Отгоре не беше покрита с нищо, но коя мечка би могла да се покатери по мрежа, висока десет метра?

Може би новото животно щеше да се опита да се справи с вратата. Беше малко вероятно, но пък тя не се заключваше добре.

Търл хвърли в клетката и торбите, тъй като нямаше къде да ги държи, а върху тях и въжето от ремъци.

Реши, че няма да е зле да върже животното. Направи примка, нахлузи я на врата му и върза здраво другия край за металната решетка.

Отстъпи назад и провери всичко отново. Не беше пропуснал нищо. Излезе навън и заключи клетката. Все пак ще трябва да смени ключалката, макар че засега тази върши работа.

Доволен от себе си, вкара колата в гаража и отиде в кабинета си.

Нямаше много работа. Няколко формални съобщения, нищо спешно. Търл ги хвърли обратно и се облегна назад. Каква скука! Добре, че задвижи нещата и се надяваше скоро да си бъде у дома.

Реши, че няма да е зле да провери какво прави човешкото същество. Взе маската си, сложи й нов патрон с дихателен газ и се измъкна от служебните помещения. Из канцелариите се мотаеха само няколко секретарки, които не му обърнаха внимание.

Излезе от лагера и се приближи до вратата на клетката. Спря се като закован, костните му клепачи започнаха да тракат от учудване.

Животното беше стигнало до вратата!

Той влезе с ръмжене, сграбчи го и го върна обратно на мястото му.

Беше развързало възела.

Търл задържа погледа си върху животното. То очевидно изпитваше ужас от него и това беше обяснимо — достигаше едва до кръста му и тежеше десет пъти по-малко.

Търл отново постави примката на врата му. Беше миньор и разбираше от възли и въжета. Този път направи двоен възел. Нека сега го развърже!

Настроението му се върна. Отиде в гаража, взе един маркуч и започна да мие Марк II. Докато работеше, в главата му се въртяха най-различни планове и всички бяха свързани с плененото животно.

Внезапно го обзе някакво предчувствие, излезе от гаража и се върна при клетката. Онова същество стоеше пред вратата!