Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 252

Защо не довърши веднаж завинаги чудовището още в моргата?

Тогава просто не му остана време.

Търл се спусна надолу и надясно, след това наляво и отново надясно. Сменяше посоката на равни интервали. Движенията му лесно можеха да бъдат предвидени. Джони изскачаше пред него след всеки завой.

Твърде късно разбра, че е клопка. След четвъртата поредна смяна на посоката лъчите от оръдията на Търл пронизаха мястото, където трябваше да бъде самолетът на Джони. Спаси го само това, че пръстът му се хлъзна по едно от копчетата и забави маневрата му. Ако не беше тази случайност, останките от самолета му щяха да се посипят към земята!

Внезапно Търл сякаш се отказа от намеренията си да стигне лагера и се насочи право на север.

От сваления самолет се издигаха облаци дим.

Дали не беше поредната клопка? Не се ли опитваше да го примами отново?

Ушите на Джони пищяха от воя на претоварените двигатели. Постоянно следеше екраните. Къде отиваше Търл? Защо? Внезапно предчувствие го накара да включи екрана на детектора за топлина.

Криси и Пати препускаха на север! Галопираха бързо въпреки високата трева, която достигаше до коремите на конете им.

Пак го бе хванал в капан! Търл искаше да си възвърне средството за изнудване. Ако успееше да ги залови, отново щеше да го подчини.

Джони включи приемника. Нямаше грешка — беше гласът на чудовището:

— Животно, ако не приземиш самолета веднага, ще ги убия и двете!

Търл летеше точно пред него и бе слязъл на височина хиляда и двеста метра.

Джони натисна копчетата за управление. Беше преценил съвсем точно къде щеше да се намира противникът след няколко секунди.

Самолетът му се закова с трясък върху самолета на Търл. Джони веднага включи магнитните захващачи. Ските се залепиха здраво за стоманения корпус.

Почти оглушал от трясъка, Джони успя да включи двигателите на свръхзвукова скорост. Те изреваха. Бързо набра на конзолата координатите на точка, намираща се на два метра под земната повърхност, и насочи самолета към нея.

Погледна надолу — момичетата бяха далеч и нямаше да пострадат.

Двигателите на двата борещи се самолета виеха в дисонанс. Те подскачаха във въздуха. Моторите започнаха да прегряват. Всеки миг можеха да експлодират.

Джони се пресегна назад и взе портативния реактивен двигател. Ремъците бяха предварително скъсени. Нахлузи ги. Провери дали пистолетът на Търл е още на колана му.

Хвърли последен поглед към уредите. Координатите бяха фиксирани: два метра под земята, право надолу със свръхзвукова скорост от височина хиляда и петстотин метра.

Скочи от страничната врата. Въздушната струя го блъсна и той полетя надолу.

Портативният реактивен двигател се включи и забави падането му. Раздвижи краката си и се издигна нагоре.

Двата самолета се бяха впили в мъртва хватка.

Очакваше, че Търл също ще катапултира. Изходът от битката беше ясен — и двата самолета щяха да експлодират. Разчиташе на това, че Търл няма пистолет, и смяташе да го преследва във въздуха или на земята. Но той не скочи. Джони виждаше как се бори с приборите за управление.