Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 250

Контролната кула гореше, от вътрешността й изригваха пламъци.

Мрежата от кабели около платформата се топеше.

Ударната вълна блъсна машините в зоната за телепортиране. Водачите им изпопадаха на земята.

Над зоната се издигаше искрящо сияние.

Куполите на лагера се тресяха, но останаха невредими.

Трусовете се предадоха и в равнината.

Беше рано за експлозиите на Психло. Какво се е случило? Дали не бяха пропуснали целта? Дали смъртоносният товар не бе попаднал някъде наблизо? Означаваше ли това, че психлоската армия ще бъде телепортирана всеки момент, за да ги смаже? И най-важното — можеха ли да продължат замисленото нападение?

Джони погледна разтревожено редицата бойни самолети. Преминаването на обратната вълна беше уговореният сигнал за излитане.

Хвърли поглед към близките хълмове. Според плана няколко групи шотландци, облечени в маскировъчни противорадиационни костюми, трябваше да изскочат от прикритията си и да заемат позиция за стрелба.

Може би в обратната вълна имаше радиоактивни частици, а той не беше в защитна екипировка.

Ето! Бойните самолети потегляха! Шестнадесет се вдигнаха във въздуха. Във всеки имаше по двама пилоти. Бяха прекарали цялата нощ, скрити в тях. Всички бяха снабдени с подправени ключове.

Бойните машини излитаха една след друга. Ревът на мощните им двигатели се сливаше ведно. Тридесет и двамата мъже започнаха атаката.

Петнадесетте самолета се насочиха със свръхзвукова скорост към целите си — по един за разположените по цялата планета мини. Задачата им беше да ги бомбардират и разрушат, преди да е организирано контранастъпление. Един самолет оставаше, за да прикрива от въздуха нападението на лагера. Радиовръзката беше забранена. Изненадата трябваше да бъде пълна, без всякакво предупреждение!

Джони огледа останалите на площадката самолети, за да се убеди, че са извадени от строя. Бяха леко наклонени. Всичко беше наред…

Внимание! Нещо не бе както трябва. Би следвало да останат четири, защото обучените пилоти бяха тридесет и двама. Но бяха три!

Той се надигна още малко над билото и се огледа разтревожено.

Веднага забеляза какво се е случило.

Една от стените на моргата беше съборена с помощта на ковчег, който лежеше сред отломките!

Търл бе успял някак си да дойде в съзнание и да си пробие път навън.

Джони погледна нагоре.

В небето над лагера кръжаха два самолета. Два! Той сграбчи юздите на Уиндсплитър. Конят беше ранен — навехна крака си при шеметното спускане надолу по хълма. Триста метра го деляха от самолета.

Напрегна всичките си сили и затича надолу, като не откъсваше поглед от небето.

Откъм лагера срещу него започна да бълва огън една лъчева пушка. Той бягаше сред фонтани от пръст, вдигнати от изстрелите.

Къде бяха бойните групи? Дали не бяха унищожени?

Джони се насочи към най-близкия самолет. Около него просветваха експлозии. Стреляха няколко пушки.

Успя да стигне до самолета и да отвори вратата му наполовина. Миг след това един изстрел я затвори с трясък. Той се промуши под корема на самолета и влезе през другата врата.