Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 187

Ангъс Мактавиш изхвърча като тапа през вратата и карираната му пола се развя зад него. Нахълтваше от сграда в сграда. Внезапно се завтече обратно към тях.

Пискливият му глас прокънтя в студения въздух:

— Това е Юрейван!

Държеше в ръцете си някакви изпомачкани и пожълтели листове.

Джони се пресегна назад, взе една бутилка с дихателен газ и дистанционното управление. Двамата с Ангъс бяха прекарали в работа половината нощ, за да го направят. С негова помощ щяха да отворят клапата на бутилката с газ от разстояние. Трябваше просто да открият зона със силна радиация, да оставят бутилката, да се отдалечат на безопасно място, да включат дистанционното управление и да видят дали ще последва експлозия. Джони взе и няколко лопати, въжета за катерене и миньорски лампи.

Ангъс търчеше наоколо и душеше като ловджийско куче, за да открие подходящо място. Попадна на стари складове за руда. Очевидно някога са били заградени с ограда, но от нея вече нямаше и следа.

Направиха няколко опита — изравяха дупка, поставяха в нея бутилката, отдръпваха се, с дистанционното управление освобождаваха клапата, за да изтече малко газ, и чакаха с надежда резултата.

След дузина опити Ангъс вече бе почти убеден, че или бутилката е дефектна, или е празна. Взе я и развъртя кранчето. Само след секунда посиня и започна да кашля. Значи не беше празна.

Слязоха долу в шахтите и тръгнаха из галериите. След толкова години те съвсем не бяха безопасни.

Изпразниха още пет бутилки с дихателен газ.

Нямаше нито една експлозия.

Джони изгуби надежда. Остави Ангъс и пилота да продължат с опитите и тръгна да разглежда развалините. Сградите бяха в такова окаяно състояние, че трудно можеше да се разбере за какво са служили някога. Намерените от Ангъс листове гвореха за неговите разузнавачески способности, но това бе всичко. За да се запазят, те сигурно са били прибрани някъде.

Започна да подозира нещо. В цялата околност успя да открие жалките останки само на едно тяло. Разпозна го по пломбите и копчетата, подредени по определен начин.

Нямаше и следа от картотека. Нито пък нещо, което да напомня за машини, с изключение на ръждясалите асансьори. И никакви трупове, освен онзи.

Върна се при самолета и седна. Тази мина е била изчерпана още преди нападението на психлосите. Била е изгребана до последната прашинка и от урана не бе останало и следа.

Ангъс тичаше към него и викаше:

— Има! Има!

Носеше нещо в рамка. Джони излезе и го погледна. Единият от ъглите й не беше обгорял. Върху изгнилата подставка беше закрепено парче руда. Под нея имаше лъскава медна табелка с надпис, който почти не си личеше. По всяка вероятност на тази рамка някога е имало оловно стъкло, защото в единия й ъгъл все още се виждаше парче от него.

Джони я взе и я отнесе до една скала, където започна да я разглежда. Това парче руда е било монтирано в рамката и покрито с оловно стъкло, защото е било експонат. Взираше се в надписа от всички страни. Не се разбираше нищо друго, освен че е „Първото…“. Беше написано и името на някакъв човек, но то не се четеше. Завъртя табелката на светлината и буквите в горния край станаха по-ясни. Прочете „уранит“.