Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 183

Джони погледна към купола на танка. В слабата светлина се виждаше нещо, което приличаше на отворено ветрило. То се въртеше.

— Хайде, засили светлината — каза Джони.

Търл погледна екраните пред себе си. Те не регистрираха никаква наблюдателна апаратура.

— Ще спра танка под онова дърво.

Бавно придвижи машината под прикритието на дърветата, а Джони крепеше с една ръка торбата с руда върху предния капак. Психлосът спря и включи прожектор, който освети предната част на танка.

Джони изсипа върху капака около четири-пет килограма руда. Тя искреше под светлината. Беше бял кварц, примесен с чисто злато, то проблясваше като купчина скъпоценни камъни. Златото беше повече от три килограма.

Търл се взираше през предната амбразура. Преглъщаше алчно.

— Там има цял тон от това — каза Джони. — Но не зная дали ще успеем да го изкопаем, въпреки че жилата е открита.

Търл седеше онемял и гледаше златото през стъклото. Джони го разпръсна, за да заблести още по-силно.

След това отново вдигна радиопредавателя:

— Ние изпълняваме нашата част от сделката. Ти също трябва да изпълниш своята.

— Какво искаш да кажеш? — попита Търл. Беше усетил обвинителните нотки в гласа му.

— Обеща да даваш храна, вода и дърва на жените.

— Обещания! — промърмори Търл и повдигна рамене с безразличие.

Джони започна да събира златото обратно в торбата.

Това не остана незабелязано за Търл.

— Спри! Откъде знаеш, че никой не се грижи за тях?

Джони остави златото. Застана така, че светлината да пада върху лицето му. Почука с показалец челото си.

— Има нещо, което ти не знаеш. Някои хора проявяват парапсихически способности. И аз, и двете жени притежаваме такива способности — нямаше как да признае на Търл, че е разбрал от разузнаването и от липсата на огън в клетката. В любовта и войната всички средства са позволени, както би казал Робърт Лисицата. В случая ставаше въпрос и за двете.

— Искаш да кажеш, че можете да установите контакт и без радио, така ли? — Търл беше чел за тези неща, но не му бе и хрумвало, че те могат да имат такива способности. Проклети животни!

— Точно така — потвърди Джони. — Ако никой не се грижи за нея, ако тя не се чувствува добре, аз винаги разбирам! — и отново се почука по челото.

— Приготвил съм една торба — продължи той. — В нея има храна, вода, кремъци и дърва, топли дрехи и една малка палатка. Ще я вържа върху покрива на танка, а ти, щом се върнеш, ще я оставиш в клетката. Тя трябва да се почисти отвътре и отвън, нужно е да се поправят водопроводите.

— Причината е в резервоара — оправдаваше се Търл. — Изпразнил се е и трябва да бъде напълнен, но напоследък бях много зает.

— И разкарай тези часови! Няма нужда от тях!

— Как разбра, че има часови? — попита Търл подозрително.

— Ти сам ми съобщи преди малко — отвърна Джони по радиопредавателя. — А парапсихическите ми способности подсказват, че те я притесняват.

— Нямаш право да ми нареждаш по този начин! — озъби се чудовището.

— Търл, ако не се погрижиш за момичетата, може просто да ми хрумне да отида при часовите и да им кажа това, което знам!