Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 182

— Слез от коня и вземи предавателя! — нареди му той.

Джони се спусна от гърба на полуопитомения кон и се приближи към танка. Взе уреда, като не преставаше да се взира през малките амбразури, за да види Търл. Не успя, защото вътре беше тъмно, а и стъклото беше направено така, че да бъде прозрачно само от едната страна.

Търл попита по радиопредавателя:

— Ти ли уби часовите?

Джони вдигна своя до лицето си. Трябваше да съобразява бързо. Търл беше толкова особен!

— Всичките ми часови са живи — каза той и това беше самата истина.

— Знаеш за кои часови говоря! За онези в лагера.

— Случило ли се е нещо? — поинтересува се Джони.

При този въпрос Търл едва не припадна. Той наистина не знаеше случило ли се е нещо, какво щеше да се случи и защо. Все пак се овладя.

— Последната част на съобщението не се четеше — каза той обвиняващо.

— О, така ли? — попита Джони невинно. Той я беше закрил нарочно, за да бъде сигурен, че Търл ще дойде на срещата. — Там пишеше: „Зимата наближава, имаме нужда от съвета ти.“

Търл едва се сдържаше.

— Съвет ли? За какво? — той знаеше за какво.

Беше почти невъзможно да се изкопае това злато, но все пак трябваше да се намери начин. Пък и той наистина беше миньор. Всъщност в училище беше най-добрият. А и всеки ден получаваше снимките от разузнавателния самолет. Знаеше, че няма да могат да монтират платформата върху огъващите се метални пръти.

— Нужна ви е сгъваема миньорска стълба. Ще я намерите в изпратеното оборудване. Приковете я към външната стена и работете от нея.

— Добре — отвърна Джони. — Ще опитаме така, както казваш — беше успокоил Търл и разговаряше с него за нещо, което наистина го интересуваше.

— Имаме нужда и от защитна екипировка, в случай че попаднем на уран — продължи той.

— Защо?

— В тези планини има уран — отговори Джони.

— И в златото ли?

— Не, не мисля така. По-скоро в долините наоколо — Джони реши, че ще е по-добре да убеди Търл да не идва по тези места, а и трябваше да разбере още толкова много. Не можеше да си позволи да изложи мъжете на риска от радиация без необходимите защитни средства. — Виждал съм как телата на много хора се покриват с мехури под неговото въздействие — добави той и това беше истина, макар да не се беше случвало с никой от сегашните му другари.

Това изглежда развесели Търл.

— Да не ме будалкаш?

— С какво можем да се предпазим от урана?

— На планета като тази — каза Търл — винаги има радиация в малки дози. Ето защо тези дихателни маски са снабдени с оловни стъкла. Ето защо всички куполи са направени от същото оловно стъкло. Но вие нямате.

— Оловото предпазва ли от радиация?

— Ще трябва просто да рискувате — усмихна се Търл. Той се забавляваше и най-после се почувствува по-добре.

— Не можеш ли да пуснеш светлините малко по-силно? — попита Джони. Той остави торбата върху предния капак на танка и тя глухо изтрака.

— Не искам никакви светлини!

— Да не би да подозираш, че ни следят?

— Не. Този диск, който се върти на покрива, открива вълни с всякакви честоти и ги неутрализира. Не се тревожи, никой не може да ни следи.