Читать «Омагьосаната вода» онлайн - страница 25

— В такъв случай трябва да ви кажа, че тримата вещи лица въпреки всичко навярно са се заблудили. Снощи ние подложихме на химически анализ един диамант на графа, който може би някои прецизни познавачи щяха да сметнат за истински.

— При кого?

— При Ван Холмен.

— Той е надежден. Как намери камъка?

— Беше фалшив, макар графът да претендираше, че го бил получил като подарък от граф Дзобор и обяви стойността му на хиляда и двеста гулдена.

— Удивен съм!

— Ние не, защото нищо друго не бяхме очаквали. Тези хиляда и двеста гулдена сега се състоят само в една нищожна купчинка прах, за която никой и една пара не би дал.

— Разказвайте, разказвайте, ако искате да повярвам!

Баронът направи един изчерпателен доклад за събитието при дребния химик. Когато свърши, секретарят се бе вторачил в него със зяпнала уста. Лулата на добрия човек отдавна беше угаснала. Той я остави настрани и се надигна.

— Това е извънредно забележително и трябва да се вземе присърце. Ще имате ли добрината да ме придружите до Ейдриън Хоуп?

— Готови сме.

Не след дълго тримата се намираха на път за банкера. Там Лангенау и Казанова дълго време не се добраха до думата, тъй като усърдният минхер секретар не пропусна случая самият да разкаже. Хоуп го изслуша до края с напрегнато внимание. Сетне последва продължителен и много оживен разговор, след чийто завършек тримата напуснаха банкера с обещание за най-дълбока дискретност. Още на вратата той подаде ръка на Лангенау и Казанова.

— Сбогом, господа! Ако предположението ви се потвърди, ние ще разобличим един изпечен мошеник, а вие ще си спечелите благодарността на Негово всемогъщество. В този случай не храня съмнение, че обмяната на двайсетте милиона няма да намери пречка, синьор Казанова. Ще съжалявам само, че няма да можем да процедираме според законите срещу шарлатанина, понеже трябва да се съобразяваме с Негово величество краля на Франция.

Когато Казанова се озова насаме с барона, каза:

— Убеден съм, че вървим към победа и винаги ще ви дължа една голяма благодарност.

— Нямате основание да говорите за благодарност, тъй като аз действам единствено от собствени интереси — гласеше отговорът. — Аз дължа на графа една отплата и мисля, че за да го разоблича, не бих се нуждал от вестителя, когото Д’Арфи изпрати вчера при херцога.

* * *

Имаше право с това мнение, защото само след два дни граф Дьо Сен Жермен получи от непознат пратеник следното писмо:

«Граф д’Афри, пълномощният министър на краля на Франция, поиска от владетеля на Генералните щати Вашата екстрадиция. Депозираният от Вас диамант беше изследван и признат за фалшив. Той остана тук на съхранение, докато лично кралят не го поиска. Два часа след получаването на тези редове ще дойдат да Ви арестуват.»

* * *

И наистина, след два часа един полицейски вахмистър дойде в жилището на графа, но този беше вече отпътувал. Преследването беше подето мудно и ето как скоро се разбра, че се намирал на сигурност в Англия. От съображения към Людовик XV го бяха оставили да се изплъзне…