Читать «Омагьосаната вода» онлайн - страница 22

— Да.

— Получих камъка от граф Дзобор във Виена като подарък. Струва си своите хиляда и двеста гулдена.

— Тъй!

— Точно сега зает ли сте?

— Не.

— Значи мога веднага да започна. От запасите ви не се нуждая, тъй като нося съставките на моята аква бенедета в джоба на наметалото си.

— Тъй!

— Този шнур до звънец в жилищното ви помещение ли води?

— Да.

— При това положение ще ви уведомя със звънеца, когато свърша. Ето диаманта. В рамките на един час ще бъда готов. Можете да си вървите!

— Тъй!

Отвори се врата, а после се чу как бе заключена отвътре. След късо време, неочаквано се надигна един капак в пода на камерата, чието съществуване двамата мъже не бяха забелязали, и от него се измъкна химикът. Усмихнато им даде знак да мълчат.

— Занимателен разговор, а? — прошепна. — Сега онзи ще приготвя своята универсална вода на живота. Аз ще го наблюдавам.

Постави предпазливо един стол до разделителната стена и безшумно отвори един монтиран под тавана отдушник. През възникналото отверстие беше възможно да се наблюдава всичко, което става в лабораторията.

Постоя доста време на своя пост и после слезе.

— Е? — попита баронът.

— Нищо, нищичко! Разглежда колбите и тигелите. Твърдо съм убеден, че неговата аква бенедета не е нищо друго освен съвсем безобидна смес от дестилирана вода и някаква ароматна течност. Посещението му при мен много вероятно има за цел само реклама. Много е възможно обаче неговата aqua benedetta да се превърне за него в aqua maledetta ^[13]. Струва ми се, че извърши голяма грешка, като ми подари така наречения диамант на граф Дзобор, защото аз ще го подложа на внимателно изследване, и се надявам, че няма да си тръгнете, преди да сте чули резултата.

— С удоволствие ще останем, тъй като е от наша полза възможно по-скоро да знаем къде сме.

Казанова и Лангенау също се качиха един след друг на стола и установиха, че на графа и през ум не му минава да се залови с направата на някакъв химически разтвор. Едва след изтичането на един час извади един прах и го запали.

В съседното помещение се разпространи лек и фин дим.

— Сега ще звънне — отбеляза Ван Холмен. — Изпарението трябва да ме накара да повярвам, че наистина е работил.

Имаше право. Звънецът отекна и при неговия сигнал той изчезна под капака, за да се появи в отвореното вече от графа работно помещение.

— Подушвате ли нещо? — попита този.

— Да.

— Това е освободеният при приготвянето на чудодейната вода животворен газ. Само неговото вдъхване ще ви удължи живота с цяло десетилетие.

— Тъй!

— Имате ли познания и върху небесните тела?

— Не.

— Това е непростим пропуск от ваша страна. Който иска да властва над материята, от която се състои нашата Земя, трябва да се стреми преди всичко да овладее безкрайната и всеприсъстваща материя, която е изначалието на целия живот.

— Тъй!

— Аз съм готов, а вие си имате възнаграждението. Мога ли да дойда пак?

— Да!

— Предстои ми да направя няколко важни и сложни смеси, които ще изискват повече време от днес. Моето присъствие ще ви коства малко прекъсване на собствената ви работа, наистина, но в никой случай няма да ви бъде в ущърб. Вече ви е ясно, че съм свикнал да плащам кралски, а да не говорим за известността, която ще придобие работното ви помещение от факта, че в него съм приготвил вълшебното си средство.