Читать «Омагьосаната вода» онлайн - страница 2

Имаше право защото от прочутата Боске дьо Фозан ^[5] се движеше дълга редица от отделни групи към Големия фонтан — отпред кралят, до него маркиза Дьо Помпадур, непосредствено след него между няколко знатни придворни дами — първата дама на маркизата, мадам Д’Осе. До нея вървеше добре известната със своите далечни пътешествия и дипломатическо минало графиня Дьо Жержи.

Маркизата се движеше до ръката на краля. Беше облечена в дълга роба от черна соа дьо Лион ^[6] на главата си носеше кръгла ловна шапчица и опираше ръка на масивен бастун от слонова кост, чиято дръжка бе богато украсена с брилянти и рубини. Разговорът й с Луи XV очевидно засягаше тема, която ангажираше пълното внимание на двете високопоставени особи.

— Известен ли ви е произходът му, мадам? — попита кралят.

— Това е тайна, сър, над която той съблюдава най-дълбоко мълчание, и мисля, че дори въпросите на Ваше величество ще останат без резултат — отговори прословутата жена, умееща така умно да използва влиянието си над слабоволевия, търсещ наслади, владетел, че тя беше фактическата повелителка на Франция.

— Следователно има основателни причини да скрие своето минало. Но въпреки това той е един забележителен авантюрист.

— Който може да бъде в неимоверна полза за държавата — прибави Помпадур настоятелно. — Той явно умее да изготвя скъпоценни камъни и благородни метали. По време на краткото си пребиваване тук извърши удивителни лечения и притежава средство, което отстранява въздействията на възрастта.

— Значи лечител-чудодеец?

— Нещо повече, много повече от това, сир! Той рисува великолепно, свири на какви ли не музикални инструменти, пее възхитително, моделира направо като артист и освен френски, английски, немски, италиански, испански, португалски и всички древни езици, говори също арабски, турски, персийски и китайски. Този мъж при всички случаи е една загадка.

— И то от онези, при които прехласът накрая преминава в разочарование.

Маркизата тръсна глава — видимо се стараеше да отстрани съмнението на краля.

— В такъв случай разочарованието би трябвало отдавна да е настъпило, сир, тъй като граф Дьо Сен Жермен е знаменитост, за която се говори не от двайсет-трийсет години.

— Я гледай! Значи той е в напреднала възраст?

— Не, понеже никога няма да остарее. Аз вече имах честта да спомена неговото средство, което придава вечна младост и здраве. Говори се, че е живял още преди няколко столетия, да, може би дори преди хиляди години.

— Мадам! — извика с укорителен тон Людовик. — Нима той лично се е осмелил да ви разправя тези нелепости?

— Нелепости, сир? Графът никога не дава никаква информация за себе си и своя начин на живот. Всичко, което се знае за него, е станало известно чрез други, и то напълно достоверни свидетели.

— Според това, което чух от вас, мадам, май никой от тези свидетели не може да се похвали с прекалено голяма благонадеждност.