Читать «Омагьосаната вода» онлайн - страница 12

Трябва да споменем, че минхер Калкоен въпреки високия си и влиятелен пост обичаше простотата и може би от пестовни съображения не държеше прислуга, а предпочиташе да бъде обслужван от членовете на своето семейство. Те знаеха, че нищо друго не би могло да предизвика така неговия гняв, както да го смутят по време на писане или четене на важни неща, и ето как меффрау секретаршата чакаше с добродушна усмивка подходящия миг да изложи своята работа.

По едно време той затвори рязко един свитък и посегна към друг. Меффрау се прокашля тихо. Той долови звука и се обърна.

— Какво искаш, Кати?

— Да те питам дали ще слезеш за чая, или да ти го донеса тук.

— Тук, Кати, тук! Имам толкова належаща работа, че не бива да губя и секунда.

— Гол ли го искаш, или с препечени филийки?

— С хлебец, с много хлебец, Кати! Умствената работа напряга много тялото, така че секретарят трябва да яде, ако иска държавата да прокопса.

— Значи имаш неотложна работа? А пък вън стои един мъж, който желае да говори с теб.

— Кой е той? Аз наистина нямам време, Кати.

— Някакъв чужденец. Как се казва не знам, тъй като само на теб щял да каже името си.

— Не ми е притрябвало името му, да го казва на който си ще! Нека си върви!

— Чуй, той ме помоли само да ти кажа, че ставало дума за милиони.

— За милиони? Гледай ти! Има ли човекът съответната външност?

— Да, той е изискан господин, а на пръста му мярнах брилянт, греещ по-ярко и от слънцето.

— Тъй, хм-м, нека влезе тогава, а ти ми донеси чай, след като си е тръгнал!

Меффрау кимна утвърдително и напусна стаята. Човекът, оповестен от нея, пристъпи през отворената врата. При неговата поява секретарят машинално се надигна. Непознатият създаваше впечатление, че е свикнал да общува с високопоставени особи.

— Кой сте вие? — попита Калкоен.

— Името ми сигурно не ви е неизвестно. Аз съм граф Дьо Сен Жермен!

— Граф Дьо Сен Жермен? Ах, възможно ли е? Моля, настанете се!

— Подочух, че времето ви е много кът — отбеляза графът, като се отзова на поканата и седна на едно безпретенциозно кресло.

— Случаят действително е такъв, но мисля, че мога да отделя толкова, за да узная каква работа ви води при мен.

— Вече предадох да ви съобщят, че не възнамерявам да ви дотягам с дреболии. Вероятно ви е известно моето близко познанство с краля на Франция?

— Чух да се говори за това. Както изглежда, вие притежавате благоволението и доверието на владетеля.

Графът се поклони в знак на съгласие, извади от джоба едно запечатано писмо и го подаде на секретаря.

— Моля да прегледате този мандат!

Калкоен взе свитъка, разпечата го, отвори го, прегледа бегло съдържанието. Физиономията му издаваше напрежение и живо внимание, когато попита графа:

— Известен ли ви е дословният текст на писмото?

— Съдържанието, но не и дословният текст.

— Негово величество ви упълномощава за сключване на една много важна сделка с Генералните щати. Мога ли да ви помоля за информация?

— Разбира се! Трябва предварително да отбележа, че моята информация касае само определени лица. И понеже Негово величество е сметнал за добре да не посвещава в тези неща министъра на външните работи херцог Дьо Шоазьол, то и аз не мога да си позволя да включа тукашния ни пълномощен министър граф Д’Афри.