Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 3

Помня много добре онези времена поради няколко причини.

Първо, чумата от 1546 година бе особено свирепа. Бягството на кралските деца от ужасната болест беше нещо нормално - да махнеш младия наследник от огнището на болестта бе най-добрият начин да предотвратиш прекъсването на династията - и онази година мнозина от жителите на Хартфордшър побързаха да напуснат графството.

Второ, времената бяха особено опасни за Елизабет. Макар че прокарването на Закона за наследяване на

короната от 1543 година я признаваше за наследница, през 1546 година, когато бе на тринайсет, тя бе третата поред след по-малкия си брат Едуард, тогава на девет, и по-голямата си сестра Мери, тогава на трийсет. Самото съществуване на Елизабет обаче можеше да представлява заплаха за претенциите и на двамата и тя бе изправена пред реалната възможност да бъде отведена посред нощ и да посрещне кървавия си край в Тауър - край, за който удобно можеше да бъде обвинена чумата.

Третата и последна причина е свързана може би повече с мен, отколкото с господарката ми. Помня особено добре онова време, защото при заминаването си на изток Елизабет реши да не ме вземе със себе си.

Вместо това взе друг член от домакинството - подобно на фея момиче на име Елси Фицджералд, което, признавам си, бе много по-красиво и изискано от мен.

Плаках дни наред след заминаването им. И прекарах есента в горчива самота у роднини в Съсекс, далеч от чумата, но и от компанията на приятелката ми.

Когато моята господарка завърши разказа си, останах безмълвна от ужас и смайване.

През годините след онази самотна есен на 1546-а тя винаги бе твърдяла, че пътуването й било скучно и еднообразно, просто поредната екскурзия до континента с Аскам. Макар да се твърдеше, че заминали на изток да гледат някакъв турнир по шах, след завръщането си Елизабет нито веднъж не спомена за играта или за подобно състезание, а приятелството й с Елси никога вече не беше същото.

След като чух разказа й за онова време, вече зная защо.

Пътуването й изобщо не е било скучно и еднообразно.

Аскам не просто я отвел далеч на изток, отвъд границите на християнския свят, в самото сърце на земите на мюсюлманите, във великия Константинопол -

той изложил бъдещата кралица на множество смъртни опасности, докато двамата били привилегировани свидетели на най-забележителното събитие, което така и не било записано в историята.

Когато приключи с историята си, кралицата отпусна глава на възглавницата и затвори очи.

- Отдавна се питах дали да разкажа на някого за онези дни, но сега всички други участници са мъртви, а скоро ще умра и аз. Ако решиш, Гуини, запиши думите ми, за да научат и други как е била изградена кралица като мен.

Затова се заемам с моята последна задача по нейна заръка — да запиша върху хартия и да разкажа на теб, читателю, за необикновените, ужасни, ужасяващи неща, на които тя е станала свидетел при онова тайно пътуване през 1546 година.

ТОП

В модерния шах топовете се представят като кули па замък в четирите ъгъла на дъската, но това не винаги е било така.