Читать «Огледален танц» онлайн - страница 99

Чудеше се докъде ли ще може да стигне с дланта си. Седна на стола на Куин. Действително файловете се отвориха, послушно изпълняваха заповедите му — нещо, което не беше успял да постигне с никоя жена. Намери заредени записите от десантната акция. Данните на Норууд бяха изгубени, но Тонкин беше с него през част от времето. Какво беше видял Тонкин? Не оцветени линии на картата, но действителността — с човешки очи, с човешки уши. Имаше ли такъв запис? Той знаеше, че командният шлем съхранява такива записи. Ако и шлемовете на командосите правят записи, тогава… ах-ха. Пред невярващите му очи се появи образът и се чу гласът на Тонкин. Усилието да проследи записите почти веднага му докара главоболие. Това не бяха стабилни, с регулирано ниво панорамни записи, а по-скоро внезапни, повтарящи реалните движения на главата. Забави картината, за да наблюдава себе си в тръбния подемник на фоайето. На монитора се появи нисък човек в сива камуфлажна униформа, с блестящи очи. „Наистина ли изглеждам така?“ Под свободната униформа деформациите на тялото му не се виждаха толкова, колкото си мислеше.

Гледаше през очите на Тонкин. Премина с него през лабиринта на барапутранските сгради, тунели, коридори чак до последната престрелка. Торн беше цитирал Норууд правилно. Това се виждаше тук на видеомонитора. Макар че не е бил прав за времето. Според несубективния часовник на шлема Норууд беше вървял единайсет минути. Появи се зачервеното лице на Норууд — тежко дишаше, прозвуча припрян смях… и миг по-късно последва удар на граната, експлозия. Марк почти се хвърли и изключи видеото, погледна се, сякаш очакваше да е дамгосан със струя кръв и мозък.

„Ако има някакви следи, те трябва да са по-напред.“ Той стартира отново програмата от момента на раздялата във фоайето. Когато я стартира за трети път, включи на стоп кадър и започна да разглежда кадрите един но един. Търпеливата, педантична до самозабрава вглъбеност почти му доставяше удоволствие. Дребните подробности… човек можеше да се изгуби сред най-дребните подробности, но пък действаха като упойка за болката в мозъка.

„Хванах те“ — прошепна той. Беше преминало толкова бързо, че не беше останало дори и на подсъзнателно ниво, когато видеозаписите се разглеждат със скоростта на реалното протичане на събитията. Бегъл поглед към пресечката на коридора на стената, на който имаше стрелка и надпис „Изпращане и получаване“.

Вдигна глава и видя, че Ботари-Джесек го наблюдава. Откога е тук? Беше се отпуснала, кръстосала дългите си крака с пристегнати в боти глезени, събрала пръстите на ръцете си.

— Какво открихте? — попита тя тихо.

Той извика холокартата на зловещите сгради с Норууд и освети пътя, изминат от Тонкин.

— Не тук — посочи той, — а там. — Маркира един комплекс доста настрани от маршрута, по който двамата бяха минали с криокамерата. — Там е отишъл Норууд. През онзи тунел. Сигурен съм в това! Виждал съм тази сграда… бил съм в нея. По дяволите, в нея съм играл на криеница с приятелите си, докато бавачките не ни принудеха да спрем. Виждам я така, сякаш я гледам на шлема на Норууд. Той е занесъл криокамерата в залата за „Изпращане и получаване“ и я е изпратил.