Читать «Огледален танц» онлайн - страница 101

— Аз изобщо не съм никакъв полеви офицер. Мразя армията.

— Майлс обича полевата работа. Дори беше станал зависим от прилива на адреналин.

— Мразя приливите на адреналин. Мразя да се изправям пред опасности. Когато съм изплашен, не мога да мисля. Кръвта ми се смразява, когато ми се крещи.

— Все пак вие можете да мислите. А често ли сте изплашен?

— Почти постоянно — тъжно призна той.

— Тогава защо… — тя се поколеба, сякаш предпазливо избираше думите — защо продължавате да се опитвате да бъдете Майлс?

— Аз не се опитвам, вие ме карате да се представям за Майлс!

— Нямам предвид сега. Имам предвид изобщо.

— По дяволите, не разбирам какво искате да кажете.

ДЕСЕТА ГЛАВА

Двайсет и четири часа по-късно Дендарии корабите напуснаха дока на станция Фел и започнаха маневри за насочване към разпределителна станция пет. Не бяха сами. Ескортираха ги половин дузина съдове от службата за сигурност на Къща Фел, които определяха скоростта им и ги следяха. Съдовете на Фел бяха специализирани бойни кораби за локалния космос, които нямаха възможност за извършване на скокове през проходи, нито пък имаха пръти на Неклин. Затова пък цялата им мощ беше съсредоточена върху оръжията и броните. Бойни кораби.

Конвоят беше следван на дискретно разстояние от един барапутрански кръстосвам, повече яхта, отколкото боен кораб, приготвен да приеме барон Барапутра, според споразумението, в пространство близко до разпределителна станция пет на Фел. За нещастие криокамерата на Майлс не беше на борда на кръстосвала.

Куин беше пред припадък преди да приеме неизбежното. Ботари-Джесек буквално я подпря до стената при последната им тайна среща в залата за конференции.

— Няма да оставя Майлс — изплака Куин. — Преди това ще изхвърля в открития космос това барапутранско копеле!

— Виж — изсъска Ботари-Джесек, стиснала куртката на Куин. „Ако беше животно — помисли си Марк, — ушите й щяха да са плътно прибрани до главата.“ Той се сви на ергономичния стол и се опита да стане още по-малък. По-малък! — И на мен, както и на теб, това не ми харесва, но нищо не можем да направим. Майлс очевидно не е в техни ръце, на път е бог знае закъде. Ние се нуждаем от подкрепления: не бойни кораби, а опитни разузнавачи. Голям брой. Нуждаем се от Саймън Илян и ИмпСи, много се нуждаем, и то колкото се може по-скоро. Време е да офейкаме. Колкото по-скоро се измъкнем оттук, толкова по-скоро ще можем да се върнем.

— На всяка цена ще се върна — даде дума Куин.

— Това ще уредите с Илян. Обещавам ти, че той ще е заинтересован не по-малко от нас в намирането на тази криокамера.

— Илян е просто бараярски… — Куин заекна, докато намери думата, — бюрократ. Той не се интересува какво правим ние.

— Не говори така — прошепна Ботари-Джесек.

Накрая Ботари-Джесек, по-нататъшното задължение на Куин към останалите Дендарии и логиката на положението взеха връх. И така Марк се намери облечен в сивата офицерска униформа за последното си представяне (той се молеше искрено наистина да е последно) като адмирал Майлс Нейсмит, който следи за прехвърлянето на заложника в совалката на Къща Фел. За всичко, което би се случило от този момент нататък, отговорността щеше да бъде изцяло на барон Фел. На Марк му оставаше само да се надява, че ще е нещо неприятно.