Читать «Огледален танц» онлайн - страница 53

— Какво има?

Отговорът се изгуби, надвикан от жената с летящия велосипед.

— Сър, трима или четирима души се спускат по балконите на сградата, в която се намирате. Освен тях от север към вас идва група от четирима души от барапутранските сили за сигурност.

Той трескаво превключи всички канали, докато намери онзи, който беше за въздушната охрана.

— Не пускайте никой да се измъкне.

— Как да ги спра, сър? — Гласът й беше остър.

— Използувай стънер — реши той безпомощно. — Чакай! Не стреляй по никого от тези, които висят на балкона, докато не стигнат до земята.

— Може би няма да мога да се премеря добре.

— Постарай се. — Той прекъсна връзката и отново се свърза с Таура. — Какво искаш, сержант?

— Искам да дойдеш и да говориш с тази полудяла девойка. Само ти ще можеш да я убедиш, ако това изобщо е възможно.

— Положението тук… не е напълно под наш контрол.

Торн извърна очи. Момчето риташе с голите си пети пищялите на командоса. Торн регулира стънера си на най-ниско ниво и го допря до врата на цвърчащото момче. То потръпна, отпусна се, все още в съзнание, със замъглени безжизнени очи, и се разплака.

В изблик на страх той каза на Торн:

— Постарай се да ги подбереш. На всяка цена. Отивам да помогна на сержант Таура.

— Ти заеми онази страна — изръмжа Торн към командоса с подчертано недоволен тон. После се обърна към другите си хора. — Ти и ти — тази, ти — другата. Изкъртете онези врати.

Той се оттегли позорно под звука на разбиваща се пластмаса.

На горния етаж положението беше по-спокойно. Имаше по-малко момичета, отколкото момчета — диспропорция, която съществуваше и по негово време. Често се беше чудил защо е така. Прекрачи зашеметеното тяло на една едра жена от охраната и като следваше пътя по видеокартата, проектирана от шлема му, се насочи към сержант Таура.

Десетина момичета седяха на пода, кръстосали крака, с ръце зад вратовете, под застрашително насочения към тях стънер. Горнищата на пижамите им и шортите, като се изключи това, че бяха розови, бяха като тези на момчетата. Изглеждаха изплашени, но поне мълчаха. Той влезе в една странична стая, където намери Таура и жената командос изправени пред едно евразийско момиче, почти жена, седнало пред комуникационен пулт с агресивно кръстосани ръце. Там, където трябваше да бъде видеодисплеят, димеше все още гореща дупка от съвсем скорошен плазмен огън.

Евразийското момиче обърна глава, дългата й черна коса се олюля от Таура към него и обратно.

— Божичко, какъв цирк! — Гласът й беше изпълнен с презрение.

— Отказва да се помръдне — каза Таура. Гласът й беше странно неспокоен.

— Момиче. — Той кимна дружелюбно. — Ако останеш тук, с теб е свършено. Ти си клон. Тялото ти е предназначено да бъде използувано от твоя прогенитор. Умът ти ще бъде изваден и унищожен. Може би съвсем скоро.

— Зная — каза тя презрително, сякаш той беше някой бъбрив идиот.

— Какво?

— Известно ми е. Напълно съм приела съдбата си. Моята господарка иска това. Аз й служа съвсем честно. — Тя вдигна брадичка и за един миг очите й застинаха в някакво мечтателно уважение, което той не можа да разгадае.