Читать «Огледален танц» онлайн - страница 46

— Добре. — Дали капитан Торн винаги проверяваше адмирала преди битка? Имал ли е Нейсмит навика да влиза в битка с незавързани връзки на обувките или нещо друго? Торн кимна към командния шлем на стената. — Чудесна машинка. Сигурен ли си, че можеш да се справиш с нея?

Шлемът наистина изглеждаше нов, но не чак толкова нов. Той не вярваше Нейсмит да е използувал за лична защита негодна военна техника, независимо какви икономии е правил във флота като цяло.

— Защо да не съм? — Той вдигна рамене. — И преди съм го правил.

— Това нещо — Торн вдигна своя шлем — отначало може да бъде доста обременяващо. То не дава поток от данни, то залива с данни. Човек трябва да се научи да пропуска всичко, което не му е нужно в момента, иначе е по-добре изобщо да го изключи. С него… — Торн се поколеба — човек има неестествената способност, каквато имаше старият Тънг, да не обръща внимание на нищо, което става, и все пак да го запомни и мигновено да го измъкне, ако му потрябва. По някакъв начин то се явява точно когато трябва. Работи така, сякаш умът ти е на две нива. Когато адреналинът ти се повиши, времето за реагиране и даване на команда става невероятно малко. Това е своего рода наркотик. Хората, които работят с теб, очакват… разчитат… на това. — Торн спря и зачака.

Какво очакваше от него да му каже? Той отново вдигна рамене.

— Ще се постарая.

— Ако все още не се чувстваш добре, знаеш, че можеш да възложиш цялата операция на мен.

— Имам ли вид на болен?

— Нямаш обичайния си вид. Не искаш да побъркаш цялата команда, нали? — Торн изглеждаше напрегнат, почти припрян.

— Чувствам се чудесно, Бел. Престани!

— Да, сър. — Торн въздъхна.

— Всичко готово ли е?

— Совалката е заредена с гориво и оръжие. Зелената команда е екипирана и в момента извършва последното товарене. Така сме подбрали времето, че ще пристигнем на орбитата за паркиране точно в полунощ. Кацаме до главната медицинска сграда на Барапутра. Веднага дебаркираме, без да чакаме да ни питат кои сме. Нападаме и офейкваме. Ако всичко върви по план, цялата операция ще протече за един час.

— Добре. — Пулсът му се ускори. Той прикри една голяма въздишка с поредица от други, незабележими. — Да вървим.

— Дали… най-напред да не проверим как работят командните ни шлемове? — каза Торн.

Това беше добра идея. По-добре да извършат проверката в тихата каюта, отколкото сред шума, възбудата и напрежението на десантната совалка.

— Добре — каза той и добави хитро. — Не бързай.

Дори и за тази малка операция в командния шлем се използуваха над сто канала. Освен директната гласова връзка с „Ариел“, Торн и всеки командос имаше връзки с оперативните компютри на кораба, на совалката и на самия шлем. Имаше телеметрични датчици от всякакъв вид, контроли за огневата мощ, за актуализиране на материално-техническите запаси. Шлемовете на всички командоси имаха видеодатчици, така че той можеше да проследи какво виждат те в инфрачервения, видимия и ултравиолетовия диапазони на спектъра и какво чуват; да проследи показанията за здравословното им състояние; да види на дисплей холовидеокарти — холокартата на яслата за клонове, плана на атаката и няколко възможни варианта, специално програмирани и предварително въведени. Имаше канали, заделени за полета и за подслушване на неприятелските канали. Торн вече беше засякъл комуникационните връзки на охраната на Барапутра. Те можеха дори да приемат гражданските предавания от планетата, към която се приближаваха. Тиха музика изпълни въздуха, когато превключваше през тези канали.