Читать «Огледален танц» онлайн - страница 45

Над това трико следваше гъвкава броня за трупа¹⁵, която трябваше да спира всякакви пробивни оръжия от куршуми до малки ръчни ракети и иглени имплодери. За щастие приспособленията за закопчаване се регулираха и това му осигури възможност да диша. Той ги сложи на най-крайно положение, така че ценната защита да е удобна и същевременно да прилепва плътно. Над нея идваше благословено-свободно камуфлажно полево облекло в сив цвят, изработено от специален плат, който нито се топеше, нито гореше. След него идваха колани и патрондаши със стънер, невроразрушител, плазмен лък, гранати, енергийни клетки, алпийски прибори за катерене и катушка с въже, кислородна бутилка. На гърба си сложи снаряжение, съдържащо енергиен пакет, който при най-малкото докосване на вражески огън генерираше защитно плазмоотражателно поле и то с толкова незначително закъснение, че човек дори не можеше да се загрее. Енергията беше достатъчна за отблъскване на трийсет или четирийсет удара преди да се изчерпи и човек да стане уязвим. Изглеждаше почти погрешно тази защита да се нарича лека: повече би й подхождало названието тройна.

Над невроразрушителната защита на краката обу дебели чорапи и след това ботушите на Нейсмит. Хубаво беше, че те поне му ставаха без затруднително прогонване. Една седмица бездействие и тялото му беше започнало да действа срещу него, да напълнява. Нейсмит беше адски злояд. Свръхактивен и злояд: друго обяснение нямаше. Той се изпъна. Правилно разпределено, това огромно защитно облекло беше изненадващо леко.

На срещуположния край на комуникационния пулт го чакаше командният шлем. Празната сянка под ръба на челото го караше да мисли, кой знае поради каква отвратителна причина, за празен череп. Той взе шлема, обърна го към светлината и се загледа, изпълнен с копнеж, в елегантните извивки. С ръцете си можеше да контролира едно оръжие, най-много две. С помощта на този шлем, посредством хората, които можеше да командва, щеше да контролира дузини, потенциално стотици, дори хиляди. В това беше истинската сила на Нейсмит.

Звънецът в каютата зазвъня. Той подскочи и едва не изпусна шлема. Можеше да го удари в стената и пак нищо нямаше да му стане, но той внимателно го закачи.

— Майлс — чу се гласът на капитан Торн по интеркома. — Скоро ли ще си готов?

— Да, влизай. — Той натисна дистанционното и освободи ключалката на вратата.

Торн влезе, облечен в подобно облекло, но временно отметнал качулката. С безформеното полево облекло не изглеждаше двуполов, а нещо средно, безполово същество, войник. Торн също носеше в ръка команден шлем, малко по-стар и от друга марка.

Торн го огледа от всички страни, провери всяко оръжие и сигурното закопчаване на коланите, провери показанията на енергийния пакет за захранване на плазмения екран.