Читать «Огледален танц» онлайн - страница 261

Храната обикновено се донасяше на поднос от прислужник под бдителното око на двама стражи, въоръжени със стънери. Той опита всичко, за което можа да се сети, за да ги подкупи при кратките разговори с тях. Те само му се усмихваха. Не беше сигурен, че ще може да изпревари лъча на стънер, но реши при следващата възможност да пробва. Не му се удаваше възможност да пробва нещо умно, значи трябваше да пробва нещо глупаво. Изненадата понякога дава резултат…

Ключалката изщрака. Той се завъртя и се приготви да се хвърли напред.

— Роан, ставай — изсъска той. — Ще направя опит.

— Оо, по дяволите — изпъшка тя и се надигна. Без вяра, със свъсени вежди тя стана и се затътри край леглото, за да застане до него. — Зашеметяването със стънер е много болезнено, нали знаеш. След това ще повръщаш. И вероятно ще имаш конвулсии.

— Да. Зная.

— Но поне за малко ще мирясаш — промърмори тя под носа си.

Той се надигна на пети. После, тъкмо преди да влезе прислужникът, приклекна. „Оо, Боже мой! Какво е това?“ Неочаквано в играта се включи нов играч и умът му изведнъж блокира. Роан, която очакваше атаката му, обърна глава и очите й се разшириха.

Беше момичето-клон Лили — Лили Младша, може би така трябваше да я нарича — в кафяво-розовата си копринена униформа: дълга тясна пола и украсен със звезди жакет. Изправила гръб, тя внесе подноса с храната и го остави на масата в дъното на стаята. Стражът й кимна машинално, излезе и затвори вратата.

Тя започна да сервира храната. Роан се приближи към нея и понечи да каже нещо.

Той моментално видя цяла дузина възможности. Разбра също, че този шанс може би никога няма да се повтори. Нямаше никакъв начин в неговото омаломощено състояние да надвие самата девойка. Какво би станало, ако Роан използува онова успокоително, с което го беше заплашила? Ще може ли Роан да го използува срещу нея? И щеше да иска обяснения. Да спори. Но можеше да пробва.

— Боже, колко си приличате! — извика той весело и намигна на Роан. Тя го погледна с пресилено недоумение, което превърна в усмивка, когато девойката се обърна към нея. — На какво дължим, хм, тази чест, миледи?

Гладката ръка на Лили докосна гърдите й.

— Аз не съм благородничка — каза тя с тон, който показваше, че го мисли за глупак. Е, не без основание. — Но вие… — Тя погледна Роан. — Не разбирам…

— Баронесата ли ви изпрати? — попита Марк.

— Не. Но аз казах на стражите, че храната ви е дрогирана и баронесата ме е изпратила да стоя при вас и да се уверя, че сте я изяли — добави тя лекомислено.

— Вярно ли е това? — попита той.

— Не. — Тя тръсна глава, развявайки дългата си коса, и пренесе вниманието си от него към Роан. — Коя сте вие? — попита тя, изпълнена с неудържимо любопитство.

— Тя е сестра на баронесата — отговори моментално той. — Дъщеря на майката на твоята господарка. Знаеш ли, че си кръстена на твоята, хм, баба?

— Баба?

— Кажи й за Група Дърона, Роан — заповяда той.

— Тогава дай ми възможност да говоря, защото ти не млъкваш — каза Роан през зъби и се усмихна.