Читать «Огледален танц» онлайн - страница 252

Няма значение. Приятелите му ще го освободят. Всеки момент. Сега.

Сега.

Той поддържаше умственото си неподчинение, докато инквизиторите се върнаха.

После пак го натикаха в малката килия, вероятно за да му осигурят необходимото уединение, та да помисли върху положението. Известно време той не мисли. Лежеше на една страна и дишаше на пресекулки, в полусъзнание, бавно разпервайки ръце и крака в такт с болката, която не спираше.

Най-сетне облаците малко се изчистиха от зрението му и болката частично намаля, за да бъде изместена от силна, много силна ярост. Инквизиторите го бяха вързали, бяха напъхали някаква тръба в гърлото му и го бяха натъпкали с някаква висококалорична гнусотия. Наситена с медикамент против повръщане, му бяха казали, така че да не може да се отърве от нея, и коктейл от метаболични средства за ускоряване на храносмилането и усвояването на храната. Прекалено хитър номер, за да е измислен на място. Най-вероятно бе взет от арсенала на Къща Риовал. И той си беше представял, че това е негова собствена и уникална перверзия. Беше си представял, че сам си е нанесъл това увреждане, но хората на Риовал, под одобрителния поглед на своя господар, който беше дошъл да наблюдава, бяха отишли далеч отвъд границата на простото флиртуване с болката. Риовал знаеше. Той беше видял това в неговите лукави, доволни очи.

Риовал беше лишил неговия собствен бунт от тайното удоволствие. Соматичната сила, която беше негова нужда, негов контрол, му беше отнета. Риовал беше разбрал това, той му лазеше по нервите.

„Те могат да правят това с теб цял ден, а ти просто можеш да не си там, но това е нищо в сравнение със случая, когато те заставят сам да си го правиш.“ Разликата между простото измъчване и истинското унижение беше в участието на самата жертва. Гален, чиито мъчения бяха физически по-леки от всичко, което замисляше Риовал, добре знаеше това. Гален винаги успяваше да го накара сам да го извърши — или да си мисли, че го върши сам.

По-късно Риовал демонстрира, че на него това също му е известно: предписа на Марк хипоспрей, възбуждащ силно полово желание преди да го предаде на своите — стражи? или пък служители, домъкнати от някой от неговите бордеи? Така че той стана участник с изцъклени очи в собственото си падение. Това несъмнено щеше да е голямо шоу на холовидео-филмите, снимани под всякакъв възможен ъгъл.

Върнаха го обратно в малката му килия да осъзнае това ново изживяване, както го бяха върнали по-напред да осъзнае първото принудително хранене. Трябваше да мине много време, за да се разсее мъглата от шока и медикамента. Той се люшкаше между изтощителната отпадналост и ужаса. Странно. Медикаментът беше изличил състоянието, причинено от шоковата палка, свеждайки го до нещо като хълцане, иначе шоуто щеше да бъде по-скучно и кратко. Риовал наблюдаваше.