Читать «Огледален танц» онлайн - страница 251

Ясно. Когато Куин се кълнеше, че никой не може да ги следва, е била права. Риовал не ги е следвал. Той ги е чакал. Е, чудесно. Неговите действия, а не думите му или униформата го бяха убедили, че той е Нейсмит.

— Но аз ще хвана и него — Риовал вдигна рамене. — Много скоро.

„Не, няма да го хванеш.“

— Бароне, аз наистина съм клонът. Провери сам. Подложи ме на проверка.

Риовал се засмя.

— Какво предлагаш? ДНК сканиране? Дори Дърона не би могла да установи. — Той въздъхна дълбоко. — Толкова много неща искам да ти направя, че не зная от къде да започна. Но няма да бързам. Ще се придържам към логическа последователност. Например не могат да се изтезават части от тялото, които вече са извадени. Чудя се колко ли години мога да те накарам да живееш? Десетилетия?

Марк почувства как нервите му не издържат.

— Аз не съм Нейсмит — каза той и гласът му изтъня от напрежение.

Риовал го сграбчи за брадичката, вдигна я и изкриви устни в съмнение.

— Тогава ще се упражнявам върху теб. Тренировка на сухо. И адмирал Нейсмит ще пристигне. Навреме.

„Ще се изненадаш от онова, което ще пристигне навреме.“ ИмпСи нямаше да се колебае да разгроми Къщата на Риовал, нямаше да има никакви задръжки дори по джексънианските стандарти.

За да спаси Майлс!

Той, разбира се, не е Майлс.

Размишляваше уморено върху това, когато влязоха стражите, повикани от Риовал.

Първият бой беше доста неприятен. Не поради болката, но болката без спасение, страхът без избавление въздействаха върху ума му, създаваха напрежение в тялото му. Марк пищеше, без да се притеснява. Нямаше смисъл да мълчи и да демонстрира мъжка гордост. Може би това щеше да убеди Риовал, че не е Нейсмит. Това беше лудост. Все пак стражите не чупеха кости и извършиха упражнението повърхностно. Оставиха го заключен в много студена малка стаичка или килер без прозорци. Вентилационният отвор беше може би пет сантиметра в диаметър. През него не можеше да си провре дори юмрука, камо ли пък тялото.

Той се опита да се подготви, да се стегне. Да си вдъхне надежда. Времето беше на негова страна. Риовал беше изключителен садист по отношение на физическите изтезания, но му липсваше психологически усет. Щеше да го държи жив и относително без повреди, поне отначало. В края на краищата нервите му трябваше да са запазени, за да изпитва болка. Умът му трябваше да е относително бистър, за да изживява всички нюанси на агонията. Добре замислените унижения трябваше да бъдат първото блюдо от менюто. Графинята беше казала, че заминаването на Марк на Джексън Хол ще принуди Илян да изпрати тук повече агенти, независимо дали той иска това, или не, тъй като това ще бъде от полза за пътуването му, дори и ако той изобщо не успее да постигне нещо.

Какво, в края на краищата, бяха още няколко унижения за него? Огромната гордост на Майлс можеше да бъде съсипана. Но той нямаше гордост. Мъченията не бяха нещо ново за него. „Оо, Риовал. Хванал си не когото трябва!“

Ако Риовал беше поне малко психолог, за какъвто се имаше, щеше да хване двама приятели на Майлс и да ги измъчва пред него. Това щеше да подейства — на Майлс. Но, разбира се, не на него. Той нямаше приятели. „По дяволите, Риовал! Аз мога да измисля по-лоши неща от теб.“