Читать «Огледален танц» онлайн - страница 237

Колко старо? По-старо от него, който и да беше той?

— Що се отнася до Дендарии… все още можем да се споразумеем с тях. Зависи кой сте вие.

Той надушваше, че приближават до същината на въпроса.

— Наистина ли?

— Преди четири години адмирал Нейсмит посети Джексън Хол и освен че пожъна най-забележителната победа над Рай Риовал, замина с доктор Хаг Канаба, един от най-добрите генетици на Барапутра. Аз познавах Канаба. Нещо повече, аз зная колко платиха Ваза Луиджи и Лотус за него, зная и колко много тайни на Къщата му бяха известни. Те никога не биха го пуснали да избяга жив. И все пак той избяга и никой от Джексън Хол не успя да открие следите му.

Тя внимателно се наведе напред.

— Ако приемем, че Канаба не е бил изхвърлен от някой люк… става ясно, че адмирал Нейсмит е показал, че може да отмъква хора. Всъщност той е известен като специалист в това. Оттам идва и нашият интерес към него.

— Вие искате да напуснете планетата? — Той си представи малката, спокойна, самозадоволяваща се империя на Лили. — Защо?

— Имам да уреждам едно споразумение с Геориш Стаубер — барон Фел. Едно много старо споразумение, тъй като ние самите сме много стари търговци. Моето време сигурно вече изтича, а Геориш става — тя направи гримаса — несигурен. Ако аз умра… или ако той умре… или ако той успее да трансплантира мозъка си на по-младо тяло, както вече се опита да направи веднъж… старото ни споразумение ще бъде нарушено. На Група Дърона могат да бъдат предложени не толкова прекрасни споразумения като онова, което имаме толкова дълго с Къща Фел. То може да бъде нарушено… продадено… отслабено, така че да предизвика атака от стари врагове като Рай, който вечно помни обиди. То може би ще бъде променено в нежелана от нас насока. През последните две години търся изход. Адмирал Нейсмит знае такъв изход.

Тя желаеше той да е адмирал Нейсмит, очевидно по-ценният от двата клона.

— Какво ще стане, ако аз съм другият клон? — Той впери поглед в ръцете си. Те си бяха просто неговите ръце. Там нямаше никакви сведения.

— Трябва да бъдете откупен.

— От кого? — От спасител? Или той просто беше стока? Имаше ли някакъв избор. Роан гледаше неспокойно. — Каква полза имате от мен, щом не мога да си спомня кой съм?

— Изобщо никаква, дребосъче. — Тъмните й очи за момент блеснаха като мъниста от обсидиан.

Тази жена беше преживяла почти едно столетие в Джексън Хол. Не трябваше да подценява нейната коравосърдечност само заради един чудноват предразсъдък относно трансплантирането на мозък в клон.

Свършиха с чая и се оттеглиха в стаята на Роан.

— От всичко това какво ти изглежда познато? — попита Роан загрижена, когато останаха сами на малкото й канапе.

— Всичко — каза той силно объркан. — И все пак… Лили, изглежда, мисли, че аз мога да ви отмъкна като някой магьосник. Но дори и да съм адмирал Нейсмит, не мога да си спомня как съм го правил.

— Шшт — опита се да го успокои тя. — Ти си готов за каскади на паметта, кълна се. Почти виждам как започва. През последните няколко дни говорът ти се подобри неимоверно много.