Читать «Огледален танц» онлайн - страница 236

Той всъщност почти можеше да си я представи, макар че очите му малко се поизкривиха.

— Преди да извършат скок, Дендарии наемниците обявили награда за връщането на една криокамера, съдържаща останките на човек, за когото твърдели, че е създаденият в Барапутра клон.

Очите му се разшириха.

— Аз?

Тя вдигна ръка.

— Ваза Луиджи, барон Барапутра, е абсолютно убеден, че те лъжат и че човекът в контейнера е бил наистина техният адмирал Нейсмит.

— Аз? — каза той по-малко сигурен.

— Геориш Стаубер, барон Фел, дори се отказва да изказва предположения. А барон Риовал е готов да разруши целия град дори само срещу петдесет процента вероятност да докопа адмирал Нейсмит, който го унижи преди четири години така, както никой друг през цяло едно столетие. — Устните й се изкривиха в усмивка, прилична на скалпел.

Всичко това хем имаше смисъл, хем нямаше никакъв смисъл. Беше като история, която е чувал много отдавна, през детството си, и сега отново се сблъсква с нея. „През друг живот.“ Той докосна главата си — болеше го. Роан наблюдаваше загрижено жеста му.

— Нямате ли здравен картон? Или някакъв друг документ?

— С известен риск си набавихме данните за развитието на барапутранския клон. За нещастие те са само до четиринайсетгодишна възраст. Нямаме нищо за адмирал Нейсмит. Уви, триангулация по една точка не може да се прави.

Той се обърна към Роан:

— Ти ме познаваш, отвътре и отвън. Не можеш ли да кажеш?

— Ти си странен. — Роан поклати глава. — Знаеш ли че половината от костите ти са заместени с пластмасови? Истинските, колкото са останали, са със следи от счупвания, стари травми… Бих казала, че ти си не само по-стар от клона, създаден в Барапутра, бих казала, че ти си по-стар и от оригиналния лорд Воркосиган, а това е глупаво. Ако бихме могли да намерим някакъв сигурен, неоспорим признак. Спомените, които сподели досега, са ужасно двусмислени. Ти си запознат с оръжията, както може да е запознат адмиралът… но барапутранският клон е бил подготвян за убиец. Ти си спомняш Сер Гален, а това трябва да е известно само на барапутранския клон. Аз проучих онези захарни дървета. Наричат ги кленови дървета и ги има на Земята… където барапутранският клон е бил закаран за подготовка. И така нататък. — Тя разпери ръце разочарована.

— Ако не можете да получите правилния отговор — каза той бавно, — може би не поставяте правилния въпрос.

— Какъв е правилният въпрос?

Той поклати мълчаливо глава.

— Защо… — Той разпери ръце. — Защо не върнахте замразеното ми тяло на Дендарии и не получихте наградата? Защо не ме продадете на барон Риовал, ако той толкова много ме желае? Защо ме съживявате?

— На барон Риовал не бих продала дори лабораторна мишка — заяви спокойно Лили и изкриви устни в лека усмивка. — С него имаме да уреждаме едно старо споразумение.