Читать «Огледален танц» онлайн - страница 233

— Не… не. — Тя отново се намести. — Ти не си женен.

— Който и да съм аз?

— Да, така е.

— Хм. — Той се поколеба, навивайки дългата й коса на пръстите си, разпилявайки я като ветрило върху червените линии по гърдите си. — И така, с кого мислиш, че прави любов сега?

Тя го докосна нежно с дългия си показалец по челото.

— С теб. Просто с теб.

Това беше много мило, но…

— Това любов ли беше, или терапия?

Тя се усмихна, шеговито опипвайки с пръст лицето му.

— И от двете по малко. И любопитство. И възможност. През последните три месеца бях доста отдадена на теб.

Отговорът изглеждаше честен.

— Май си създала тази възможност.

На устните й се появи лека усмивка.

— Е добре… може би.

Три месеца. Интересно. Значи той е бил мъртъв малко повече от два месеца. За това време трябва да е изял доста много от ресурсите на Група Дърона. Само заплатата на тази жена за три месеца никак не е малко.

— Защо правиш това? — попита той и се намръщи на тавана, когато тя се сгуши до рамото му. — Имам пред вид всичко. Какво очаквате аз да направя за вас? — Полуинвалид, объркан и глупав, без нито един долар към несъществуващото му име. Дори грубата физиотерапевтка Крис беше идвала да се занимава с него, за да помогне за възстановяването му. Той почти я харесваше за безмилостните упражнения. Извършваше ги с желание. — Кой друг се интересува от мен, та трябва да ме криеш? Врагове? Или приятели?

— Със сигурност врагове — въздъхна Роан.

— Мм. — Той лежеше отпаднал. Тя дремеше, но той не. Той докосна косата й и се зачуди какво ли вижда тя в него? „Кристален ковчег с омагьосан принц в него… И достатъчно отломки от граната в принца, за да съм сигурна, че не е случаен минувач…“ — така ли?

Значи тук се криеше цялата тайна. Групата Дърона не се нуждаеше от обикновен наемник. Ако това беше Джексън Хол, те можеха да си наемат колкото си искат обикновени главорези.

Но той никога не бе мислил, че е обикновен човек. Нито за един миг.

„Оо! Кой трябва да бъда аз за теб?“

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Преоткриването на секса доста го демобилизира за следващите три дни, но инстинктът му да избяга изплува един следобед, когато Роан го остави самичък, мислейки, че е заспал. Той отвори очи, видя следите върху гърдите си и се замисли върху възможностите за бягство. Навън беше погрешната посока. Още не беше изпробвал навътре. Всички, изглежда, се обръщаха към Лили с проблемите си. Много добре. Той също ще отиде при Лили.

Нагоре или надолу? Като джексъниански лидер, тя традиционно трябва да е настанена или в надстройка, или в бункер. Барон Риовал живееше в бункер, или поне в главата му имаше някакъв смътен образ, свързан с това име, включително мрачни подземни помещения. Барон Фел живееше в надстройката, наблюдавайки от нея всичко като от орбитална станция. Той, изглежда, имаше в главата си доста картини от Джексън Хол. Беше ли това негов дом? Тази мисъл го обърка. Нагоре. Нагоре и навътре.

Той облече сивото си трико, взе на заем чифт къси чорапи на Роан и се измъкна в коридора. Намери един тръбен подемник и се изкачи догоре, точно един етаж над този на Роан. Етаж с жилищни апартаменти. В центъра му намери друг тръбен подемник, заключен с дактилна ключалка. Само Дърона можеше да го използува. Около него се виеше спирална стълба. Той се изкачи по стълбата много бавно и почака, близко до върха, докато си възстанови дишането. Почука на вратата.