Читать «Огледален танц» онлайн - страница 204

Беше много смутен, когато тя се появи още един път в студеното, с къса коса въплъщение. Все пак трябваше да признае, че успешно го вдигна и раздвижи. Викаше му като сержант на строеви упражнения, но с нейна помощ, а после и сам, започна да ходи. Тя го изведе от стаята, за първи път. Минаха по един къс коридор до една хлъзгаща се врата, след това се върнаха обратно.

Тъкмо правеха следващата обиколка, когато вратата в дъното със съскане се отвори и влезе доктор Дърона с конската опашка. Той се взря в доктор Дърона до него с коса като криле и едва не заплака. „Не е честно! Вие ме обърквате.“ Доктор Дърона вървеше до доктор Дърона. Той мигна, за да изчисти сълзата в окото си, и се загледа в имената на мантиите им. Тази с коса като крила беше доктор К.Дърона. Другата с конската опашка беше доктор П.Дърона. „Но къде е моята доктор Дърона? Искам доктор Р.“

— Здравей, Крис, как е той? — попита доктор П.

Доктор К. отговори:

— Не е много зле. Точно се канех да го предупредя за терапевтичния сеанс.

— Аз бих казала… — Доктор П. се пресегна да му помогне, защото той политна да падне. Той не можеше да произнесе нито дума: от устата му излизаха само задавени ридания. — Бих казала, че си прекалила.

— Съвсем не — каза доктор К., като го подкрепяше от другата страна. Двете го поведоха към леглото. — Но, изглежда, в него умственото възстановяване върви след физическото. А това не е добре. Има някакво напрежение. Лили става нетърпелива. Той скоро трябва да започне да прави връзките, иначе няма да имаме никаква полза от него.

— Лили никога не е нетърпелива — намръщи се доктор П.

— Но този път е — каза тъжно доктор К.

— Дали наистина ще последва умствено възстановяване? — Тя му помогна да легне, без да се строполи като пън.

— Всичко е само предположения. Роан ни гарантира физическо възстановяване. Това е огромна работа. В мозъка му протича огромна електрическа активност, нещо сигурно се възстановява.

— Да, но не мигновено — чу се един топъл весел глас от дъното на коридора. — Какво правите вие двете с моя беден пациент?

Отново беше доктор Дърона с хубавата дълга абаносовочерна коса, събрана на кок отзад на главата. Той се взря уморено в надписа с името, докато тя се приближаваше усмихната. Доктор Р. Дърона. Неговата доктор Дърона. Той изхленчи от облекчение. Не беше сигурен, че би могъл да понесе още объркване. Беше по-болезнено от физическа болка. Нервите му изглеждаха по-разбити и от тялото. Сякаш имаше пак един от онези лоши сънища, само дето сънищата му бяха много по-противни, с повече кръв и разпокъсана плът, а не просто с облечена в зелено жена, стояща из цялата стая и спореща със себе си.

— Физиотерапия — заядливо отбеляза доктор К. — Физически тормоз.

— Е, ще го тормозиш после — каза доктор Р. — Но… по-нежно.

— Колко силно да натискам? — Доктор К. беше съсредоточена, сериозна, и с леко наведена настрана глава си вземаше бележки. — Отгоре пристигат спешни запитвания, знаеш.

— Зная. Физиотерапия през четири часа, не по-често, докато не ви разреша. И не задавай пулс над едно-четирийсет.