Читать «Огледален танц» онлайн - страница 198

Графинята неволно се засмя.

— Хм. Имаш право. — Тя се облегна на ергономичния си стол, събра върховете на пръстите си и остана една-две минути със затворени очи. После отново ги отвори и каза: — Елена. Ще положиш ли клетва пред лорд Воркосиган? — И посочи Марк.

— Вече съм се клела пред лорд Воркосиган — каза Елена колебливо. Имаше предвид Майлс.

Сивите очи станаха сурови.

— Смъртта освобождава от всякакви клетви. — Очите й заблестяха. — Системата Вор никога не е била много добра, когато е трябвало да приема предизвикателства, отправени към нея от галактическите технологии. Знаеш ли, не мисля, че някога е имало решение относно устно положената клетва, когато един от ответниците е в криостаза. Дадената дума не може да има никаква сила, когато едно от лицата вече не е между живите. Ние просто ще трябва да създадем свой прецедент.

Елена отиде до прозореца и се загледа навън в нищото. Светлината от къщата скриваше нощната гледка. Най-после тя се обърна решително на пети, коленичи пред Марк и вдигна ръце, притиснала длани една в друга. Импулсивно Марк сложи ръцете си върху нейните.

— Милорд — каза тя, — тържествено се заклевам да бъда ваш покорен васал.

— Хм… — каза Марк. — Хм… мисля, че ще искам по-друга клетва. Да опитаме тази: Аз, Елена Ботари-Джесек, свободна гражданка на графство Воркосиган, се заклевам да служа на лорд Марк Пиер Воркосиган като телохранител… телохранителка?… и да му се подчинявам като на мой сюзерен, докато смъртта ми или той не ме освободят.

Ботари-Джесек смаяна погледна нагоре към него. Не много нагоре.

— Не можете да го направите!

— Е — каза графинята, наблюдавайки със светнали очи сцената, — всъщност няма такъв закон, който да казва, че наследникът на един граф не може да има жена телохранител. Просто досега не е имало такъв прецедент. Нали знаете… традиция.

Елена и графинята размениха продължителен поглед. Колебливо, почти като хипнотизирана, Ботари-Джесек повтори клетвата.

Марк каза:

— Аз, лорд Марк Пиер Воркосиган, васал на император Грегор Ворбара, приемам твоята клетва и тържествено ти обещавам защитата на васал-командир. Такава е думата ми като Воркосиган. — Той спря и се обърна към графинята. — Всъщност аз не съм положил клетва пред Грегор. Това ще обезсили ли настоящата церемония?

— Подробности — каза графинята и махна с ръка. — Подробностите могат да се изкусурят по-късно.

Ботари-Джесек стана. Погледна го като жена, която се събужда с махмурлук и вижда в леглото си мъж, когото не си спомня от предната нощ. Потри китките си, където я бяха докосвали неговите ръце.

Власт. Колко ворска власт му даде тази малка шарада? Толкова, колкото кажеше Ботари-Джесек. Гледаше атлетичната й фигура и проницателното й лице. Нямаше никаква опасност да му позволи да злоупотреби с положението си. Несигурността на лицето й отстъпваше място на потиснато удоволствие, което го очарова. „Да. Това беше правилен ход.“ Нямаше съмнение, че графинята е доволна от него и открито се усмихва на сина си.