Читать «Огледален танц» онлайн - страница 168

Младата жена, която Иван беше съгледал, идваше към тях. Беше в дълга пастелнозелена рокля. Тъмнокафявата й коса беше сплетена на плитки, завити около главата, и къдрици със затъкнати в тях живи цветя.

— Какво не ти харесва в тази девойка? — прошепна Марк.

— Ти майтап ли си правиш? — промърмори Иван в отговор. — Кася Воргоров? Дребосъче с лице като на кон и плоска като дъска… — Той млъкна, когато тя наближи, и любезно й кимна. — Здравей, Кас. — В гласа му вече нямаше никаква отврата.

— Здравей, лорд Иван — каза тя задъхано и му се усмихна със сияещи очи. Вярно, лицето й беше малко дълго, а фигурата й — мършава, но Марк реши, че Иван е прекалено дребнав. Имаше хубава кожа и красиви очи. Е, всички жени тук имаха хубави очи. Това се дължеше на грима. И на силните парфюми. Сигурно още нямаше и осемнайсет години. Свенливата й усмивка едва не го накара да заплаче, толкова безполезно беше насочена тя към Иван. „Никой не ме е гледал така. Иване, ти си мръсен неблагодарник!“

— Искаш ли да танцуваш? — попита тя Иван. Явно го канеше.

— Нямам особено желание — вдигна рамене Иван. — Всяка година все едно и също.

Тя посърна. Марк беше готов да се обзаложи, че тя за първи път идва тук. Ако имаше стълби, беше готов да изрита Иван по тях. Той се прокашля. Иван го погледна и очите му блеснаха от вдъхновение.

— Каси — измърка Иван, — познаваш ли се с новия ми братовчед лорд Марк Воркосиган?

Тя, изглежда, чак сега го забеляза. Марк й се усмихна колебливо. Тя отново го погледна несигурно.

— Не… бях чула… предполагам, не изглежда точно като Майлс, нали?

— Не — каза Марк. — Аз не съм Майлс. Здравейте, лейди Кася.

Възвърнала със закъснение добрите си маниери, тя отговори:

— Здравейте… лорд Марк. — Едно нервно, рязко движение на главата разтърси цветята в косата й.

— Защо не се опознаете? Извинете ме, трябва да се видя с… — Иван махна на някакъв човек в червено-синя униформа и се измъкна.

— Искате ли да танцувате? — предложи Марк. Беше толкова концентриран да запомни всички официални ходове на церемонията по облагане и вечерята, да не говорим за това кой кой е от приблизително тристата имена, започващи с „Вор“, че почти не беше помислил за неизбежните танци.

— Хм… може би. — Очите й с нежелание се откъснаха от успешно измъкналия се Иван, погледнаха Марк и се отместиха.

„Често ли идвате тук?“ — едва се удържа да не изтърси той. Какво да каже? „Харесвате ли Бараяр?“ Не, това не върви. „Тази вечер мъглата навън си я бива.“ Вътре също. „Подскажи ми, момиче! Кажи нещо, каквото и да е!“

— Настина ли сте клон?

О, всичко друго, но не и това!

— Да.

— Оо! Аз…

Отново мълчание.

— Много хора са клонове — отбеляза той.

— Тук не.

— Вярно.

— Ох… ох! — Лицето й се отпусна облекчено. — Извинете ме, лорд Марк. Майка ми ме вика… — Тя му поднесе като откуп една конвулсивна усмивка, обърна се и забърза към другия край на залата. Марк не беше забелязал никой да я вика.

Въздъхна. Толкоз по обнадеждващата теория за непреодолимата сила на ранга. Лейди Кася очевидно не изгаряше от желание да целува крастава жаба. „Ако бях Иван, щях да правя стойки за момиче, което ме гледа така!“