Читать «Огледален танц» онлайн - страница 169

— Изглеждаш замислен — отбеляза графиня Воркосиган. Беше се върнала при него. Той трепна.

— Ах, дойдохте ли? Да. Иван току-що ме запозна с едно момиче. Не приятелка, предполагам.

— Да. Наблюдавах сцената над рамото на Алис Ворпатрил. От съчувствие стоях така, че тя да е с гръб към вас.

— Аз… не разбирам Иван. Тя ми се струва достатъчно хубава девойка.

Графиня Воркосиган се усмихна.

— Всички девойки са хубави. Работата не е в това.

— А в какво?

— Не разбираш ли? Е, може би ще го разбереш, когато имаш по-голяма възможност да наблюдаваш. Алис Ворпатрил наистина е изкуфяла майка, но просто не може да преодолее изкушението да уреди бъдещето на Иван. Иван е или съгласен, или прекалено мързелив, за да се съпротивлява открито. Така че той прави онова, което тя иска от него… с изключение на едно нещо, което тя желае повече от всичко друго, а именно да се ожени и да я дари с внуци. Лично аз смятам, че стратегията му е погрешна. Ако наистина иска да свали натиска от себе си, внуците напълно ще отклонят вниманието на Алис. Между другото, сърцето й е винаги свито, когато той излиза на разходка.

— Разбирам — съгласи се Марк.

— Някой път ще го плесна за тези му игрички, само че не съм наясно, дали ще го разбере, пък и във всеки случай три четвърти от вината е на Алис.

Марк видя как лейди Ворпатрил настигна Иван в залата. Навярно проверяваше прогреса му за вечерта по списъка.

— Вие, изглежда, сте способна да се въздържате от майчина намеса — каза той небрежно.

— Това… може би ми е грешката — промърмори тя.

Той вдигна очи и се изплаши от смъртната пустош, която за момент видя в очите й. „Този мой език!“ Погледът й се отмести толкова бързо, че той дори не посмя да се извини.

— А може би не съвсем — продължи тя тихо и отново го хвана за лакътя. — Хайде, ела да ти покажа как се хвърлят мрежите в Бараяр.

И го поведе през дългата зала.

— Тази вечер, както вече си разбрал, се изпълняват два дневни реда — любезно започна графинята. — Политически на старите мъже — годишно обновяване на фигурите на Вор — и генетичен на старите жени. Мъжете си представят, че съществува само техният дневен ред, но това е просто една самоизмама, обслужваща техния егоцентризъм. Цялата система Вор е основана на подмолната игра на жените. Възрастните мъже в правителствените съвети прекарват целия си живот в спорове против или в защита на финансиране на една или друга извънпланетна военна система. Междувременно утробният репликатор се промъква покрай тяхната охрана и те дори не разбират, че дебатът, който ще промени основно бъдещето на Бараяр, вече се води между техните жени и дъщери: да се използува или да не се използува утробният репликатор? Много късно е да не се допусне — той е вече тук. Населението от средните класи го ползува масово. Всяка майка, която обича дъщеря си, настоява за него, за да я предпази от психическите опасности на биологическото раждане. Те се борят не срещу старите мъже, които си нямат представа как стоят нещата, а срещу старата женска гвардия, която казва на дъщерите им горе-долу следното: „Ние трябваше да страдаме, така че вие нямате право да бягате от това страдание!“ Огледай се тази вечер, Марк. Ти си свидетел на последното поколение бараярски мъже и жени, които танцуват този танц по стария начин. Системата Вор е на път да се промени в най-нечувствителната си част, която се грижи… или не се грижи… за своята основа. След половин поколение тази система няма да знае какво й се е случило.