Читать «Огледален танц» онлайн - страница 161

— Оклузия²⁴ ли е? — попита Елена. — На такова приличаше.

— Не. Затова толкова ме изненада. Знаех, че артериите му са чисти… беше подложен на импрегниране с лекарства срещу това, иначе неговата ужасна диета щеше да го убие още преди година. Артериална аневризма²⁵ в сърдечния мускул. Спукване на кръвоносен съд.

— Стрес, а? — каза Марк с пресъхнала уста. — Кръвното му беше ли високо?

Тя присви очи.

— Да, доста, но съдът беше отслабнал. Във всеки случай скоро щеше да се случи.

— Пристигна ли… допълнително съобщение от ИмпСи? — попита плахо той.

— Не. — Тя отиде до прозореца и отправи невиждащ поглед към кулите на Хасадар. Марк я последва. — Състоянието, в което е намерена криокамерата, е… доста обезпокоително за надеждите ни. Добре, че то подтикна Арал да направи опит да се сближи с теб. — Графинята замълча за малко, после допълни: — Опита ли се?

— Не… не зная. Той ме разведе, показа ми някои неща. Опита се. Толкова се стараеше, че ми беше болно да го гледам. — И сега продължава да ме присвива под лъжичката. Според някои митологии там се намира душата.

— Така ли?

Това вече беше прекалено много. Стъклото на прозореца беше удароустойчиво, но ръката му не беше. Юмрукът му, тласкан от душата, се отдръпна назад и замахна.

Графинята бързо протегна ръка. Юмрукът му удари в дланта й и се отклони.

— Стига глупости — посъветва го тя хладно.

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Голямо огледало в ръчно резбована рамка висеше на стената на преддверието към библиотеката. Марк нервно заобиколи, за да застане пред него за последна проверка преди да се яви пред графинята.

Сребърнокафявата воркосиганска кадетска униформа не можеше да скрие формата на тялото му, старите и нови деформации, макар че когато стоеше съвсем изправен, той си представяше, че го прави да изглежда строен. За нещастие, когато се отпуснеше, куртката му също се отпускаше. Беше му съвсем по мярка, което беше застрашително, защото когато му я донесоха преди осем седмици, му беше малко широка. Дали някой анализатор от ИмпСи не беше изчислил какво ще бъде теглото му на тази дата? Нямаше да допусне теглото му да надхвърли тези изчисления.

Само преди осем седмици? Имаше чувството, че винаги е бил затворник тук. Затворник, към когото се отнасят с внимание, вярно, като някой от онези някогашни офицери, които на честна дума са ги пускали да се разхождат из крепостта. Макар че никой за нищо не беше поискал от него честната му дума. Той прекъсна отвратителните си размишления и влезе в библиотеката.

Графинята седеше на коприненото канапе. Беше облякла дълга рокля с висока яка по врата, в облачно-нежен бежов цвят, украсена с медно-сребриста бродерия, отговаряща на цвета на косата й, навита на букли отзад. Никъде не се виждаше нито една точица от черно или сиво, или нещо, което да подсказва за очаквания траур: почти арогантно елегантна. „Тук сме отлично — сякаш искаше да каже цялостният й вид, — напълно по воркосигански.“ При влизането на Марк тя обърна глава и замисленият й поглед отстъпи пред кратка спонтанна усмивка. В отговор, въпреки нежеланието си, той също се усмихна.