Читать «Огледален танц» онлайн - страница 155

Марк притисна ръце до челото си. Вратът му се беше стегнал така, че го чувстваше като дърво.

— Не… това е лудост, това е просто лудост! Сега държим и двата края на въжето, липсва ни само средата. То трябва да може да се съедини. Норууд… Норууд беше лоялен към адмирал Нейсмит. И умен. Аз го срещнах за малко. Разбира се, никой не очакваше да го убият, но той не би изпратил криокамерата, ако имаше опасност да се изгуби или да не може да се откупи. — Беше ли Норууд достатъчно лоялен? Норууд е очаквал, че ще може да вземе криокамерата от мястото, където я е изпратил най-много за един ден. Ако тя е пристигнала… където и да е… с бележка да се задържи до поискване, а след това никой не я е потърсил… — Била ли е рециклирана преди или след като фирмата-доставчик от Хаб я е закупила?

— Преди.

— В такъв случай някъде в прохода трябва да има скрито здравно заведение. Може би криозаведение. Може би… може би Майлс е бил пренесен в нечия стационарна банка за съхранение. — Неидентифициран и изоставен? Такова милосърдие може би е възможно на Ескобар, но на Джексън Хол? Много малка надежда.

— Моля се да е така. Малко са местата, на които има такива условия. Могат да се проверят. Сега ИмпСи се е заела да ги проверява. Само че… замразеният труп изисква голям опит. Почистването и изпразването може да се извърши от лечебницата на всеки кораб. Или технически отдел. Много по-трудно е откриването на един немаркиран гроб. Или може би изобщо без гроб, просто изхвърлен като смет… — Графът втренчи поглед в дърветата.

Марк можеше да се закълне, че графът не вижда дърветата. Можеше да се закълне, че графът вижда същата картина, която виждаше той: замразено малко тяло с разкъсани гърди — не беше необходим телфер, за да се повдигне, — изхвърлено безгрижно, безразсъдно на бунището. Дали ще се запитат някога кой е бил този малък човек? Или за тях това ще бъде само нещо отблъскващо? Кои, по дяволите, са тези те?

И от колко време графът беше в плен на тази мисъл и как можеше да говори отново и отново по същия въпрос?

— Откога знаете за това?

— Рапортът пристигна вчера следобед. Така че ти разбираш… той беше относително по-важен, отколкото да зная, къде се намираш ти. За Бараяр. — Графът тръгна отново по трасето, после пое по едно отклонение, което се стесняваше и започна рязко да се издига към едно място с по-високи дървета и по-малко храсти.