Читать «Огледален танц» онлайн - страница 125

Марк никога не беше смятал Майлс за сериозно луд. Беше го схващал като съвършен. Всичко това беше много обезпокоително.

— Дендарии наистина служат като прикритие за операциите на ИмпСи — каза графът, който също изглеждаше малко разтревожен. — В случая, забележително добре.

— Така е, разбира се. Иначе ти не би разрешил на Майлс да ги държи, така че той се погрижи за това. Аз само искам да посоча, че официалната им дейност не е единствена. И… ако Майлс някога престане да има нужда от тях, това няма да стане една година преди ИмпСи да намери основания да прекъсне тази връзка. И ти съвсем искрено ще вярваш, че действуваш напълно логично.

Защо не го обвиняват? Той набра кураж да зададе въпроса гласно.

— Защо не ме обвинявате в убийството на Майлс?

Графинята погледна съпруга си и му прехвърли въпроса, а той кимна и отговори. Дали от името и на двамата?

— В рапорта на Илян се казва, че Майлс е застрелян от барапутрански командос от силите за сигурност.

— Но той нямаше да бъде на огневата линия, ако аз не бях…

Граф Воркосиган вдигна ръка.

— Ако той не беше решил глупашки да застане на нея. Не се опитвай да прикриеш истинската си вина като поемаш повече, отколкото трябва. Аз самият съм сторил твърде много смъртни грешки, за да бъда излъган по този начин. — Той погледна ботушите си. — Освен това ние разгледахме нещата в по-далечна перспектива. Въпреки че твоята индивидуалност и лице са забележимо различни от тези на Майлс, децата ти генетично няма да се различават. Не ти, но твоят син, може би, ще отговаря на нуждите на Бараяр.

— Само за да се запази системата Вор — допълни сухо графиня Воркосиган. — Една съмнителна цел, любов моя. Виждаш ли се като дядо-наставник на теоретичните деца на Марк, така както твоят баща за Майлс?

— Боже опази! — промърмори графът пламенно.

— Внимавай за собственото си състояние. — Тя се обърна към Марк. — Проблемът е… — тя отмести поглед, — ако не успеем да възстановим Майлс, ти вече няма да бъдеш изправен пред една връзка, а пред едно задължение. Най-малкото ще отговаряш за въоръжението на няколко милиона души в твоя регион; и ще ги представяш в Съвета на графовете. Това е задължение, за изпълнението на което Майлс е обучаван още от самото си раждане. И не съм сигурна, че то може да се поеме така внезапно.

„Сигурно не, оо, сигурно не.“

— Не зная — каза графът замислено. — С мен се случи точно така. До навършване на единайсетгодишна възраст аз не бях наследник, а само заместник. Признавам, че след убийството на моя брат потокът от събития облекчи за мен промяната на съдби. Всички ние толкова много искахме да отмъстим във войната на Лудия Юри. Преди да вдигна глава и да си поема дъх, напълно възприех факта, че някой ден ще стана граф. Макар че не можех да си представя, че този някой ден ще бъде дълъг петдесет години. Възможно е и ти, Марк, да трябва да се учиш и да се подготвяш много години. Но е възможно също графството да ти се поднесе още утре.