Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 6

Мис Марпъл отвори порцелановосините си очи с лека изненада.

— Но защо да ти се сърдя? Подходила си много разумно. Звучи правдоподобно. Сигурна съм, че Кари Луиз се е отзовала.

— Писа ти. Ще намериш писмото, когато се прибереш. Честно, Джейн, нали не мислиш, че съм си позволила непростима волност? Нали нямаш нищо против…

Тя се поколеба и мис Марпъл довърши мисълта й:

— Да посетя Стонигейтс под фалшив предлог, уж за да ми се окаже помощ. Не, нямам нищо против. Щом се налага. Ти смяташ, че е нужно, и аз съм склонна да се съглася с теб.

Мисис Ван Райдък се вгледа в нея.

— Да не би и ти да си дочула нещо?

— Не съм. Убедеността ти ми е достатъчна. Ти не си фантазьорка, Рут.

— Така е. Но не мога да кажа нищо определено.

— Помня — отвърна мис Марпъл замислено — една неделя в църквата. Беше втората неделя на Коледните пости… Седях зад Грейс Ламбъл и се тревожех за нея. Бях абсолютно сигурна, че нещо не е наред, но не можех да определя какво. Изпитвах някакво смущаващо чувство. Много ясно изразено.

— И имаше ли нещо нередно?

— О, да. Баща й, старият адмирал, от известно време се държеше особено и още на следващия ден се нахвърли върху нея с чука за разбиване на въглища. Крещял й, че е антихрист, преобразен като неговата дъщеря. Едва не я убил. Закараха го в лудницата, а тя се оправи едва след няколко месеца в болницата… Но едва не умря.

— И онзи ден в църквата ти си имала предчувствие?

— Не бих го нарекла „предчувствие“. Основаваше се на факти. Обикновено е така, макар че в момента човек невинаги си дава сметка за това. Тогава бе сложила шапката си със задното напред. Това бе съществено, защото Грейс Ламбъл беше акуратна и никак не разсеяна. Възможните обстоятелства, при които би могла да си я сложи наопаки, преди да отиде на църква, никак не бяха много. Оказа се, че баща й запратил по нея мраморен пепелник, който счупил огледалото. Тя грабнала шапката си и изтичала навън, за да не привлече вниманието на прислугата и съседите. Решила, че това се дължи на „военния темперамент на милия татко“. Не си е давала сметка, че умът му е вече напълно излязъл от релсите, макар че би трябвало да се досети. Непрекъснато се оплаквал, че го следят врагове и така нататък… Обикновените симптоми.

Мисис Ван Райдък погледна приятелката си с възхищение.

— Може би в края на краищата това твое село не е чак толкова идилично място.

— Човешката природа, мила моя, навсякъде е една и съща. Просто в големия град е по-трудно да я наблюдаваш внимателно, това е всичко.