Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 8

Кари Луиз пътуваше доста често до Италия и при едно от тези пътувания срещна Джони Рестарик и се омъжи за него. Маркизът се ожени повторно и много искаше дъщеря му да бъде отгледана в Англия от невероятно богатата си баба. И така, всички се установиха в Стонигейтс — Джони Рестарик, Кари Луиз, бебето Джина и двете момчета на Джони — Алексис и Стивън… Първата съпруга на Джони беше рускиня… Милдред се омъжи за пастора малко след това… После стана историята с югославянката, разводът. Момчетата продължиха да посещават Стонигейтс през ваканциите, защото обожаваха Кари Луиз. А по-късно, струва ми се през 1938-а, тя се омъжи за Луис.

Мис Ван Райдък замълча, за да си поеме въздух.

— Не познаваш ли Луис?

Мис Марпъл поклати глава.

— Не. За последен път видях Кари през 1928-а. Помня, че ме заведе на опера в Ковънт Гардън.

— О, да. Така. Луис беше подходящ за нея. Ръководеше една много известна фирма на експерти счетоводители. Струва ми се, че се запознаха във връзка с някакви финансови въпроси около фондацията „Гулбрандсен“ и колежа. Богат, горе-долу на нейната възраст, напълно почтен. Но чудак. Беше напълно побъркан на тема спасяване на малолетни престъпници.

Рут Ван Райдък въздъхна.

— Както ти казах, Джейн, във филантропията също има мода. По времето на Гулбрандсен беше образованието, преди това безплатната супа…

Мис Марпъл кимна.

— Да, така е. Раздаваха на болните портвайн и бульон от телешки глави. Майка ми също го правеше.

— Да. Сега вече храната за тялото отстъпи пред храната за ума. Всички се побъркаха на тема образоване на низшите класи. Е, и това мина. Предполагам, че скоро на мода ще дойде да не образоваш децата си и внимателно да опазваш неграмотността им докато не станат на осемнадесет. Както и да е. Фондацията „Гулбрандсен“ имаше някои проблеми, тъй като държавата пое функциите й. След това се появи Луис с горещия си ентусиазъм да възпитава малолетни престъпници. Вниманието му било привлечено към тази дейност, докато правел финансови ревизии на фалшифицирани от изобретателни млади хора сметки. Убеждавал се все повече и повече, че те не са ненормални, а напротив — имат отлични умствени способности и се нуждаят единствено от правилно насочване.

— Има нещо вярно в това — кимна мис Марпъл. — Но не е цялата истина. Помня…

Тя замълча и погледна часовника си.

— О, Боже! Не бива да изпусна влака в шест и половина!

— Ще отидеш в Стонигейтс, нали? — попита още веднъж Рут Ван Райдък.

Мис Марпъл взе чантата и чадъра си и отговори:

— Ако Кари Луиз ме покани…

— Ще те покани. Отиваш, нали? Обещаваш ли?

Джейн Марпъл обеща.

Глава 3

Мис Марпъл слезе от влака на гара Маркет Киндъл. Един любезен пътник свали куфара й и тя — стиснала няколко връхни дрехи, протритата си кожена чанта и една обикновена мрежа за пазар — започна да благодари смутено.