Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 5

Мисис Ван Райдък замълча и се вгледа безпомощно в мис Марпъл, Тя проговори с леко недоумение в гласа:

— Но, Рут, все още не си ми обяснила от какво точно се притесняваш.

— Казах ти вече, не знам. Точно това ме безпокои. Току-що идвам оттам. Бях за малко. И през цялото време чувствах, че нещо не е наред. В атмосферата, в къщата… Зная, че не греша. Усещам тези неща. Винаги съм ги усещала. Споменавала ли съм ти, че посъветвах Джулиъс да продаде „Амалгамейтид сириълс“ точно преди борсовия крах? И се оказах права! Да, там има нещо нередно. Но не знам какво и защо… Дали са онези ужасни престъпници или е нещо по-близо до дома им… не мога да кажа какво е. Луис живее единствено заради идеите си и не забелязва нищо друго. А Кари Луиз, Бог да я благослови, не вижда и не чува нищо, освен хубавите неща. Много добре, но не е практично. Злото съществува… Джейн, искам да отидеш там веднага и да разбереш какво става.

— Аз!? — възкликна мис Марпъл. — Защо аз?

— Защото имаш нюх за тези неща. Винаги си имала. Винаги си била мило, невинно на вид същество, Джейн, и в същото време никога нищо не те е изненадвало, винаги си била готова за най-лошото.

— Най-лошото твърде често се оказва истина… — промърмори мис Марпъл.

— Не мога да си представя защо имаш толкова лошо мнение за човешката природа… В това тихо и спокойно селце, в което живееш, старо, непокварено място…

— Ти никога не си живяла в село, Рут. Нещата, които се случват в тихите, непокварени селца, може би ще те изненадат.

— О, сигурно. Исках да кажа, че не изненадват теб. Ще отидеш в Стонигейтс, за да разбереш какво става, нали?

— Но, Рут, това ще бъде много трудно.

— Не, няма. Помислила съм за всичко. Дано не ми се разсърдиш… Но вече съм подготвила почвата.

Мисис Ван Райдък замълча, погледна смутено мис Марпъл, запали цигара и се впусна в нервни обяснения:

— Не можеш да не се съгласиш, че след войната хората с малки доходи не живеят добре… Имам предвид хората като теб, Джейн.

— О, да. Така е. Просто не знам какво щях да правя, ако не беше племенникът ми Реймънд.

— Остави племенника си — прекъсна я мисис Ван Райдък. — Кари Луиз не знае нищо за него. Може да е чувала за него като писател, но няма представа, че ти е племенник. Работата е, както казах на Кари, че милата Джейн преживява тежки времена. Понякога почти няма какво да яде и, разбира се, е твърде горда, за да се обърне към старите си приятелки. Добавих, че е невъзможно да ти предложим пари, но една приятна почивка в хубава обстановка, със стара приятелка, с достатъчно и здравословна храна, без грижи и тревоги… — Рут Ван Райдък замълча и завърши предизвикателно: — А сега можеш да ми се разсърдиш, ако искаш.