Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 19
Агата Кристи
Едгар отговори веднага с напрежение в гласа:
— Да, да… интересно е.
— Вероятно много помагате на мистър Сероколд?
Лицето му потъмня.
— Не знам. Не съм сигурен. Важното е какво се крие
Той млъкна. Мис Марпъл го гледаше замислено. Патетичен, дребен млад човек. Младеж, когото малко хора биха погледнали втори път и не биха запомнили ако го направеха.
Наблизо имаше градинска пейка и мис Марпъл се насочи към нея. Едгар застана намръщен отпред.
— Сигурна съм — продължи тя оживено, — че мистър Сероколд много разчита на вас.
— Не знам — повтори Едгар. — Наистина не знам. — Той се намръщи и седна до нея объркано. — Намирам се в твърде затруднено положение.
— Разбира се — съгласи се мис Марпъл.
Младият Едгар се втренчи пред себе си.
— Това е строго поверително — каза той неочаквано.
— Предполагам — отвърна мис Марпъл.
— Ако имах правата си…
— Да?
— Мисля, че мога да ви се доверя. Сигурен съм, че няма да кажете на никого.
— Разбира се, че няма. — Забеляза, че той не изчака, за да чуе потвърждението й.
— Баща ми… Истината е, че баща ми е много високопоставен човек.
Този път нямаше нужда да казва каквото и да било. Трябваше само да слуша.
— Никой не знае, освен мистър Сероколд. Виждате ли, ако се разчуе, положението на баща ми може да се окаже застрашено. — Той се обърна към нея. Усмихна се. Тъжна, достолепна усмивка. — Разбирате ли, аз съм син на Уинстън Чърчил.
— О! — отвърна мис Марпъл. — Разбирам.
Тя наистина разбра. Спомняше си една тъжна история, разиграла се в Сейнт Мери Мийд — и как бе завършила.
Едгар Лоусън продължаваше и думите му й се струваха познати, сякаш бяха част от театрална постановка.
— Имало е причини. Майка ми не е била свободна. Нейният съпруг бил в психиатрична клиника… Нямало как да се разведе и дума не можело да става за нов брак… Не ги обвинявам. Поне така си мисля… Той винаги е правил всичко възможно за мен. Дискретно, естествено. И точно заради това дойдоха неприятностите. Той има врагове… Те са и против мен. Наблюдават ме. Следят ме, където и да отида. И се опитват да ми навредят.
Мис Марпъл поклати глава.
— Боже мой, Боже мой!
— В Лондон учех медицина. Подправиха резултатите от изпитите. Искаха да се проваля. Следяха ме по улиците. Говореха на хазяйката разни неща. Където и да отида, те са след мен.
— О, едва ли можете да сте сигурен в това.
— Сигурен съм, уверявам ви. Те са хитри. Никога не успявам да ги видя, не знам кои са. Но скоро ще науча… Мистър Сероколд ме взе от Лондон и ме доведе. Беше добър с мен… много добър. Но дори и тук не съм в безопасност. Дори и тук. Те са навсякъде. Работят срещу мен. Карат другите да ме мразят. Мистър Сероколд смята, че това не е вярно, но той не знае как стоят нещата. Или… понякога се чудя… мисля си…
Той млъкна. Изправи се.
— Това е строго поверително. Разбирате, нали? Но ако видите някой да ме следи… да ме шпионира, кажете ми, моля ви!
