Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 17

Едгар излезе бързо и затръшна вратата след себе си. Мис Белъвър изсумтя:

— Никакво възпитание!

— Толкова е чувствителен! — защити го Кари Луиз унесено.

Милдред Стрет тракна с иглите и отсече:

— Той е най-ужасният млад човек, когото съм виждала! Наистина не бива да търпиш такова поведение, майко!

— Луис твърди, че Едгар не може да не постъпва така.

— Всеки може да се държи грубо стига да иска — отбеляза Милдред рязко. — Разбира се, Джина има не по-малка вина. Толкова е разпиляна във всичко, с което се захване! Само създава неприятности. Днес го окуражава, утре вири нос пред него. Какво може да се очаква след това?

Уоли Хъд се обади за първи път тази вечер:

— Момчето е ку-ку! Това е всичко. Ку-ку!

II.

Тази вечер в стаята си мис Марпъл се опита да осмисли положението в Стонигейтс, но всичко беше много объркано. Наистина имаше подводни течения в този дом, но бе невъзможно да се каже дали те бяха предизвикали безпокойството на Рут Ван Райдък. Струваше й се, че Кари Луиз по никакъв начин не е засегната от нещата, които ставаха около нея. Стивън беше влюбен в Джина. Джина може би също го обичаше, но може би не. Уолтър Хъд определено не се чувстваше добре. Подобни неща можеха да се случат и се случваха навсякъде и по всяко време. В тях нямаше нищо изключително. Те завършваха в съда за бракоразводни дела и всички с надежда започваха отначало… докато не се заплетат в нови мрежи. Милдред Стрет очевидно ревнуваше Джина и не я харесваше. Това, мислеше мис Марпъл, също бе естествено.

Замисли се над нещата, които й бе казала Рут Ван Райдък. Разочарованието на Кари Луиз поради липсата на дете, осиновяването на Пипа. След това неочакваната й бременност.

„Често се случва така — бе обяснил лекарят на мис Марпъл. — Когато настъпи успокоение, природата може и да си свърши работата.“

И беше добавил, че след това обикновено за осиновеното дете настъпват тежки времена.

Но не това се бе случило тук. Гулбрандсен и жена му бяха обожавали малката Пипа. Тя бе заела мястото си в сърцата им и не е било възможно да я отстранят оттам с лека ръка. Гулбрандсен и преди това е имал деца. Бащинството не е било нещо ново за него. А Пипа е удовлетворила майчинските копнежи на Кари Луиз. Бременността й е причинила неудобства, раждането е било дълго и мъчително. Може би Кари Луиз, която никога не се е интересувала от реалността, не е останала очарована от първия си сблъсък с нея.

Двете момичета започнали да растат — едното хубаво и сладко, другото — безинтересно и скучно. „Това също — мислеше мис Марпъл — е съвсем естествено.“ Защото, когато хората осиновяват момиченце, искат да е хубаво. Милдред би могла да има късмет и да прилича на рода на майка си — Мартин — дал живот на хубавата Рут и деликатната Кари Луиз, но Природата е предпочела тя да носи чертите на Гулбрандсен — едри, грубовати, обикновени хора. Нещо повече — Кари Луиз решила осиновеното дете никога да не разбере истината и затова понякога глезела Пипа прекалено, докато в същото време невинаги била справедлива към Милдред.