Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 16

На мис Марпъл всичко това се стори смущаващо и след чая с радост се качи в стаята си, за да полегне.

На вечеря имаше още повече хора. Младият доктор Мавърик, психолог или психиатър — мис Марпъл не схващаше много добре разликата, — който непрекъснато говореше за работата си с професионален жаргон, почти неразбираем за старата дама. Присъстваха и двама очилати млади мъже от преподавателския състав, доктор Баумгартен — специалист по трудова терапия, и три удивително срамежливи момчета, на които бе ред да бъдат „гости на семейството“. Едното от тях, с рус перчем и сини очи, беше специалистът по „крошетата“, както я информира Джина.

Вечерята не бе особено апетитна. Небрежно приготвена и небрежно сервирана. Носеха се всякакви тоалети.

Мис Белъвър беше с дълга черна рокля, Милдред Стрет — с вечерна рокля, но отгоре с жилетка. Кари Луиз бе сложила къса рокля от сива вълна. Джина блестеше с някакво селско облекло. Уоли не се бе преоблякъл за вечеря, нито пък Стивън Рестарик. Едгар Лоусън беше с добре скроени тъмни дрехи. Луис Сероколд носеше традиционен вечерен костюм. Хранеше се малко и сякаш не забелязваше какво има в чинията си.

След вечеря Луис Сероколд и доктор Мавърик отидоха в кабинета на доктора. Специалистът по трудова терапия и учителите се оттеглиха в стаите си. Тримата „пациенти“ се отправиха към колежа. Джина и Стивън отидоха в театъра, за да обсъдят декорите. Милдред започна да плете някаква неопределима дреха, а мис Белъвър — да кърпи чорапи. Уоли седна на някакъв стол, наклони глава назад и се втренчи в пространството. Мис Марпъл и Кари Луиз поведоха странно нереален разговор за отминалите дни.

Единствено Едгар Лоусън сякаш не можеше да си намери място. Седна, после отново се изправи неспокойно.

— Чудя се дали да не отида при мистър Сероколд — каза той доста високо. — Може би има нужда от мен.

— Не мисля — обади се Кари Луиз тихо. — Тази вечер смяташе да обсъди някои проблеми с доктор Мавърик.

— Тогава няма да се натрапвам! И през ум не ми минава да ходя там, където не ме искат. И без това днес си загубих времето, за да ходя до гарата, когато мисис Хъд е имала намерение да го направи и без това.

— Трябваше да те предупреди — отвърна Кари Луиз. — Но предполагам, че го е решила в последния момент.

— Мисис Сероколд, давате ли си сметка, че ме направи да изглеждам като глупак? Като пълен глупак!

— Не, не — усмихна се Кари Луиз. — Не трябва да мислиш това.

— Знам, че няма нужда от мен и че не съм желан… Напълно разбирам това. Ако нещата бяха по-различни… Ако имах подходящо място в живота, всичко щеше да е друго. Много по-друго! Не съм виновен, че нямам свое място в живота.

— Едгар — погледна го Кари Луиз, — не се тревожи напразно. Джейн смята, че беше много мило от твоя страна да я посрещнеш. Джина винаги измисля нещо такова в последния момент… Не е искала да те тревожи.

— Напротив, искаше. Направи го съвсем нарочно… за да ме унижи…

— О, Едгар!

— Вие не знаете и половината от това, което става тук, мисис Сероколд… Е, добре. Няма да кажа нищо повече, освен лека нощ.