Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 31

— Както виждам, вече са те предупредили…

Този път смаяната беше Мелиса.

— За какво да ме предупредят? — попита глухо тя, обмисляйки напрегнато защо чичо й се бе възстановил толкова бързо от първата уплаха. — Кой да ме е предупредил?

Джош, който все повече се въодушевяваше от идеята си и вече започваше да се наслаждава на ситуацията, отговори спокойно:

— Ами, от Доминик Слейд.

Мелиса изгледа внимателно чичо си. Не й изглеждаше пиян, но пък и тя нямаше кой знае какъв опит с развеселени от алкохола джентълмени. Усети, че става нещо нередно, и тъй като не знаеше как да се държи, попита намръщено:

— Кой е пък този Доминик Слейд?

Джош се направи на учуден.

— Нищо ли не си чула? А аз си помислих, че вече знаеш за него и си се преоблякла, за да скриеш красотата си.

Мелиса, която все повече се объркваше, напразно търсейки някакъв смисъл в думите му, се постара да запази самообладание.

Аха, онзи ли Доминик Слейд — промърмори небрежно тя. Беше й противно да се държи като идиотка, но продължи да измисля: — Някой спомена, че се е появил по тези места, затова реших, че е най-добре да… — Тя не довърши изречението си, защото не искаше да признае, че няма понятие за какво става дума. Усмивката й издаваше несигурност. — Нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че не, мила! Нямам думи да ти опиша колко се радвам, че си проявила достатъчно здрав разум и си предприела мерки да се предпазиш от нахалството на онзи млад негодник. Постъпила си много умно, като си прикрила по този чудесен начин моминските си прелести. — Джош едва се удържа да не избухне в смях и продължи: — Много малко мъже биха се осмелили да се доближат до жената, в която си се превърнала! А Доминик Слейд незабавно ще хукне да бяга. Той не се задоволява с какви да е жени, ухажва само най-най-красивите.

Засегната от забележката на Джош, макар да беше искала да постигне точно това, Мелиса проговори сковано:

— Може би си прав, но не ми се вярва красавиците да проявяват чак такъв интерес към мистър Слейд.

— Лъжеш се, скъпа моя — отговори съчувствено Джош. — Той е много представителен мъж, трябва да му се признае. Не само външният му вид, но и произходът му — той е от семейство Слейд от Начез — го правят извънредно привлекателен за младите дами. — И той прибави хитро: — Днес имах удоволствието да се запозная с него и мога да те уверя, че наистина изглежда прекрасно.

Мелиса разкриви лице в подигравателна гримаса.

— Сигурно е много суетен!

— О, не, не бива да мислиш така! Той е очарователен млад човек, изискан и скромен. Само маниерите и безупречното облекло издават благородния произход.

Мелиса смръщи чело, не знаейки какво да мисли. Доминик Слейд изглеждаше точно като мъжа, за който чичо Джош от години мечтаеше да я омъжи. Какво му беше станало сега? Защо се държеше така странно? Лицето й изразяваше обърканост, но в гласа й прозвуча бдителност:

— Щом е толкова съвършен, защо се радваш на този маскарад? Би могло да се помисли, че ще хукнеш презглава насам и ще ми наредиш да се направя колкото се може по-красива, за да спечеля благоразположението му. А ти правиш точно обратното.