Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 29

— Я ми кажи най-после какво те води в Оук Холоу? — И прибави с широка усмивка: — Сигурно не копнежът да прекараш няколко дни в моята компания, нали?

— Не — отговори просто Доминик. — Причината е Фоли. Нима смяташ, че бих се откъснал доброволно от забранените радости, които предлагат Начез и Ню Орлиънс?

Красивото лице на Ройс изрази объркване.

— Фоли ли? Но той е на Мелиса…

Ала не можа да продължи, тъй като баща му го прекъсна забързано:

— Толкова ли е важно това? Приятелят ти прие да обядва с нас и само преди минута чух как мама ни повика на масата. Да вървим, Ройс! Следобед ще имаш възможност да разговаряш надълго и нашироко с Доминик.

Ройс изгледа баща си недоумяващо. Само умолителното изражение на Джош го накара да замълчи. Той посегна към ръката на Доминик и рече:

— Ела да те представя на майка си, стари приятелю…

Като се изключи този миг на нервност, следващите часове преминаха по начин който Джош можеше да определи единствено като щастлив. Доминик беше очарователен гост, искрените му комплименти накараха домакинята да поруменее от радост и поканата й за гостуване в Оук Холоу беше изказана с много топлота и непринуденост.

Тъй като Доминик се поколеба, Ройс побърза да се притече на помощ на майка си и помоли:

— Остани поне няколко дни, Дом. Ще съживим спомените си, а и съм сигурен, че тук ще бъдеш много по-добре подслонен, отколкото в града.

Доминик сви рамене и прие гостоприемното предложение.

— Ще те придружа до Батън Руж, за да събереш вещите си — предложи Ройс. — Но преди да тръгнем, бих искал да кажа няколко думи на баща си.

Той изгледа остро Джош и старият господин се принуди да го последва в работната си стая. Сега трябваше да бъде внимателен, защото физиономията на небрежно облегналия се на вратата Ройс не предвещаваше нищо добро.

Без да изпуска от очи нервно пристъпващия от крак на крак Джош, Ройс попита направо:

— Какво се крие зад тази малка сцена, скъпи ми татко?

Джош се покашля смутено и промърмори:

— Доминик смята, че собственикът на Фоли съм аз. Не знае нищо за Мелиса и си казах… — Той замлъкна, внезапно осъзнал слабото място на плана си.

Нямаше нужда да обяснява намерението си на Ройс, защото младият мъж го отгатна от самото начало. В златнокафявите му очи засвяткаха подигравателни искри, когато отбеляза:

— Искаш малко да го обработиш, преди да го представиш на милата ми братовчедка, нали? — Изгледа укорно баща си, тръсна глава и заключи: — Ще ти приседне! Доминик е твърде опасен противник. Щом научи за съществуването на Мелиса, веднага ще разбере какво му готвиш. Повярвай ми, татко, приятелят ми има горчив опит с много по-умели сватовници от теб!

Джош нямаше намерение да се впуска в спор, затова само помоли:

— Нали няма да му кажеш нищо? Моля те, остави го да вярва, че Фоли е наш!

След кратка пауза Ройс отговори сериозно:

— Нищо няма да му кажа… разбира се, ако изрично не ме попита. Кой знае, може пък планът ти да даде плодове. Много ми се иска да присъствам на дуел между Мелиса и Доминик. Сигурен съм, че никога не е срещал жена като нея, както и тя не е срещала мъж с дяволския чар на Доминик Слейд.