Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 32

Джош изрази бурно възмущение.

— Не си права, детето ми! Този мъж не е за теб! Прекалено е разглезен и има богат опит с жените. Освен това — допълни угрижено той — не съм сигурен, че мистър Слейд би могъл да бъде добър съпруг. Говори се, че… Ами, харесвал само един определен вид жени. — Джош поклати съжалително глава. — Не, не, Доминик Слейд изобщо не е подходящ за твой съпруг. Нито аз, нито леля ти бихме се съгласили с подобно нещо. Радвам се, че си разбрала за пристигането му и си взела необходимите мерки, за да бъдеш сигурна, че погледът му няма да спре върху теб.

Мелиса, в чийто гърди се бореха противоречиви чувства, едва не затропа с крак от нетърпение. Как се осмеляваше чичо Джош да твърди, че Доминик Слейд не е мъж за нея! Как се осмеляваше да го нарича разглезен и твърде опитен за жена като нея! Кой знае, може би мистър Слейд щеше да й хареса? Накратко, мнението на Джош, че племенницата му не е в състояние да привлече вниманието на един красив, богат и привлекателен джентълмен, за нея беше унизително. Усетила накъде я води първата гневна реакция, Мелиса присви очи и изгледа внимателно чичо си. Дали пък това не беше умело изкован план? Дали Джош не я заблуждаваше нарочно, надявайки се да събуди в сърцето й симпатия към мистър Доминик Слейд?

Джош посрещна равнодушно недоверчивия й поглед и дори не трепна, макар, че вътрешно трепереше от нерви. Трябваше веднага да предприеме нещо, за да отклони вниманието й.

— Виждала ли си скоро младия Нюкомб? — попита невинно той. — Доколкото знам, не се е отказал от намерението си да те направи своя жена.

Тези думи разсеяха и последните съмнения на Мелиса относно намеренията на Джош. Очите й засвяткаха ядно, в гласа й прозвуча непоколебимост:

— Не се бил отказал! Мога да те уверя, че е полудял по мен. За да се отърва най-после от досадната му компания — и разбира се, за да избегна вниманието на мистър Слейд — побърза да допълни тя, се преоблякох в тази ужасна рокля. — В очите й се четеше смущение, примесено с гняв. — Няма ли най-после да престанеш с опитите си да ме заведеш пред олтара, чичо? — продължи умолително тя. — Знам, че си принуден да го сториш, но искам да знаеш, че, макар да имам достатъчно грижи с Уилоуглен, не бих могла да се омъжа само за да подобря положението си. Защо тогава да го направя само за да те измъкна от затруднението?

Джош я потупа примирително по рамото и отговори:

— Няма нищо, мила. Не подозирах, че си толкова разтревожена. Повярвай ми, от днес нататък няма да окуража Джон Нюкомб с нито една дума.

Мелиса изгледа смаяно чичо си, не смеейки да повярва на ушите си.

— Обещаваш ли ми?

— Давам ти честната си дума! — отговори тържествено той и се сбогува с нежна целувка.

Мелиса дълго стоя загледана след него. Не можеше да проумее какво го бе накарало да й даде това обещание. Сигурно е пиян, каза си недоверчиво тя. Но не можеше да си обясни разгорещеността, с която беше очернил онзи Доминик Слейд. Дали не го правеше само за да възбуди любопитството й към новопоявилия се кандидат за женитба?