Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 218

Признанието на Мелиса прозвуча неочаквано сухо:

— Аз също нямах възражения против брака с теб.

— Нямаше възражения? — повтори слисано Доминик и неодобрително вдигна вежди. — Не ти ли хрумва нищо друго, след като току-що сложих сърцето си в краката ти?

— Наистина ли сложи сърцето си в краката ми? — попита тя с разширени от учудване очи.

Тъй като Ройс със сигурност беше загубил търпение, Доминик се провикна отчаяно:

— За Бога, Лиса! Та аз те обожавам! Би трябвало да го знаеш! Защо иначе щях да купя Фоли на тази невероятна цена? Защо иначе щях да купя тази къща и земята около нея за теб и да те отрупам с подаръци? Толкова ли не разбираш, че съм луд по теб и се стремя да изпълнявам всичките ти желания!

Мелиса се усмихна със страстна отдаденост и привлече главата му към себе си.

— Не съм искала нищо друго — прошепна в непосредствена близост до устните му тя, — само теб…

Отговорът на Доминик дойде бързо и достави и на двамата невероятно удоволствие. Той обгърна с ръце тънката й талия и впи устни в нейните. Мелиса се сгуши в него и отговори на целувката му с жар, която говореше за дълго сдържани чувства.

Доминик, който усещаше лудото биене на кръвта в слепоочията си, забрави всичко около себе си и се отдаде цял на безумната сладост да държи в обятията си любимата жена. Целувката му стана непоносимо страстна. И по-рано я желаеше, но не с такава сила, както сега, когато знаеше, че към нея го тласка любовта, истинската любов, която прави физическата жажда толкова сладка и привлекателна.

Мелиса, която пламтеше под милувките му, също бе понесена от изблик на чувства, който отнемаше всичките й сили.

Едва когато чуха гласа на Ройс, двамата се върнаха в жестоката действителност. Завръщането беше внезапно и болезнено.

— Хм… Никак не ми се иска да ви преча, но старият ми приятел не бива да забравя уговорената среща.

Премаляла, Мелиса се отпусна на гърдите на Доминик. Дълбоко в душата си тя кълнеше братовчеда си с най-неприлични думи. Доминик, не по-малко развълнуван от жена си, проговори заплашително:

— Ройс, когато всичко свърши, ще ти се отплатя с най-голямо удоволствие.

— Както желаеш — отговори с усмивка приятелят му. — Доколкото разбирам, двамата сте успели да изгладите противоречията си.

— Да, би могло да се каже и така — но без твоята решаваща намеса — промърмори в отговор Доминик, взрян в пламтящите устни на жена си.

— Нали знаеш, че никога не се меся в чужди работи — заяви намусено Ройс и беше възнаграден с многозначителни погледи, които го накараха да свие платната. — По-добре да почакам навън — оттегли се с достойнство той.

Доминик се обърна отново към Мелиса.

— Никак не ми се иска да те оставя сама, но…

— Знам. Колкото по-скоро откриете списъка, толкова по-скоро ще изтрием Лейтимър и сестра му от живота ни — завинаги. — Подчертавайки всяка дума, тя заключи: — Чакам с нетърпение това време.

Доминик се засмя и я притисна до себе си.